Сензорна терапия и ерготерапия при деца от аутистичния спектър

Сензорна терапия и ерготерапия при деца от аутистичния спектър

         Ерготерапията осигурява възможност за максимална степен на самостоятелност и независимост на лица с физически, умствени и емоционални отклонения чрез развиване, възстановяване, поддържане или промяна в ежедневните им умения за самообслужване и трудова дейност. Освен това ерготерапевтите спомагат за компенсирането на трайно увредени функции чрез адаптиране на домашната, училищна и работна среда. Основна цел на ерготерапевтичната интервенция е да осигури пълно и активно участие на хората с увреждания в обществения живот и да подобри качеството на техния живот. Отличителна особеност на ерготерапията е холистичният подход към клиента, който е поставен в центъра на терапевтичния процес.

 -> Важността на родителската грижа е силно недооценявана. Родителите, както никой друг могат да изменят обкръжаващата среда на детето с проблеми в обучението или поведението, помагайки му да развие сензорната интеграция. Без родителското разбиране и подкрепа, трудностите, които изпитва детето могат да се влошат или задълбочат.Именно грижата на родителите позволява на повечето деца с умерено нарушение на сензорната интеграция да водят осмислен живот и да получават от него удоволствие.

Най- важното, което могат да направят родителите е:

1. Да разберат проблема и потребностите на детето
2. Да му помогнат да съхрани позитивна самооценка
3. Да контролират обкръжаващата среда
4. Да се обърнат към специалист за професионална помощ

          Дори и най- малкото нарушение на сензорната интеграция можете да разпознаете трудно. На пръв поглед си казвате, че всичко е наред, но когато забележите първите трудности в детската градина и училище, че детето ви изпитва не се справя с ежедневните дейности, ще се замислите, че нещо не е както трябва. Ако детето ви не се справя с дейностите в градината и в първи клас от начален етап на училището, не се колебайте да потърсите помощ от специалист. Действително, всички деца се развиват с различна скорост, но не разчитайте на това, че детето ще „израсне“ своите обучителни трудности. Ранната диагностика безусловно ще помогне на семейството да види поведението на детето си в правилна перспектива и следователно да му позволи отначало да организира процеса на сензорна интеграция. Не заставяйте детето да прави нещо, за което не е готово, а му поставяйте задачи, с които може да се справи.

           Задръжката на речевото развитие-това е още един признак за нарушена сензорна интеграция. Речта зависи от много сензомоторни функции, затова тя нерядко страда, когато някоя област в мозъка не работи ефективно. Способността да произведеш реч е тясно свързана с вестибуларната система и със слуховото възприемане.

Помогнете на детето си да повиши своята самооценка

          Нарушената сензорна интеграция затруднява изпълнението на ежедневните задачи. Не се учудвайте, че детето с такова нарушение не е уверено в своите способности, особено в тези области, в които му са налага да полага по- големи усилия. На концепцията „аз“ отрицателно влияят три фактора:

1. Неадекватната работа на нервната система
2. Фрустрация и чувство за непълноценност, възникващи, когато детето не е в състояние да изпълни дейността добре
3. Негативната реакция на обкръжаващите вследствие неправилните или грешните действия на детето.

Физически проблем

        Първата работа, която следва да осъзнаем е, че проблемът има физическа природа:  зад нея стои въздействието на електрическите импулси и химическите вещества на мозъка. Трудностите с обучението или поведението причинени от нарушената сензорна интеграция, точно това е физическия проблем или както се казва счупения крак.

Предупреждение за емоционални кризи

        Осъзнайте, че нервната система на вашето дете е по- малко стабилна, отколкото на другите деца. Нестабилността го прави емоционално уязвим. Заради различни стимулации като движения, хора, суматоха, изменение на режима, шум, потребности, болест, той може да загуби контрол над своите емоции. Това е особено характерно за децата с хиперчувствителност или гравитационна неувереност. Научете се да усещате приближаването на такива критически моменти. 

        Сензорната интеграция е клон на ерготерапията-дисциплина, в която поведението на човека се разглежда в невробиологичен план. Терминът „ерготерапия“ означава,че терапевтът помага на детето или възрастния, да изпълнява целенасочено полезни действия. 

Помогнете на детето да повиши своята самооценка

        Нарушението на сензорната интеграция затруднява изпълнението на ежедневните задачи. Детето с такова нарушение не е уверен в своите способности, особено в тези области, в които му се налага да полага по-големи усилия. Отрицателно влияят следните фактори:

• Неадекватна работа на нервната система
• Фрустрация и чувство за непълноценност, възникващи, когато детето не е в състояние да изпълни дадено действие добре
• Негативната реакция на обкръжаващата среда и хората за действията на детето.

        Първото нещо, което следва да осъзнаем е, че проблемът има физическа природа: зад нея стои въздействието на електрическите импулси и химически вещества на мозъка. Трудностите с обучението или поведението, е наименувано като нарушение на сензорната интеграция.

        Нестабилната нервна система прави детето емоционално уязвимо. Чрез прекалената стимулация- движени, хора, суматоха, изменението на режима, шум, потребности, болест-всичко това може да провокира детето да загуби контрол над емоциите си. Това е особено характерно за децата, които са хиперчувствителни или са неуверени в движенията си.

        Съхранете у детето положителен образ на „аз“-а, защитавайки го от ситуации, на претоварване на нервната система.

Вместо наказания

         Ако вашето дете загуби самоконтрол или се ядосва, наказанието още повече ще понижи неговата самооценка. На него и без това му е некомфортно заради невъздържаността му, а наказанието като добавка ще увеличи у него чувството за вина и срам. То не се нуждае от наказание, а от това вие да му върнете самообладанието. Тихо място, например неговата собствена стая, е добро място, където то ще се чувства добре и ще избегне стресови ситуации. Ако детето не се чувства добри психически /нервно, избухливо, плаче, вика, самонаранява се/, не забравяйте, че причината за неговия срив е лошата обработка на информацията в мозъка.

         Мека играчка, топло одеалце и любимата възглавничка ще дадат на детето необходимите усещания за сигурност и уют и ще го успокоят. Още един потенциален помощник- люлеещ се стол. Много помага и топлия душ и вана-движенията на гъбата по дължина на гръбначния стълб, ще организира сигналите на неговия мозък. Играта на открито също ще успокои нервната система, особено, когато е хладно времето, тъй като хладния въздух способства за модулацията на потока на сигналите и често снижава хиперактивността.

         Мерките, които трябва да вземете за дисциплината, трябва да подредят, а не да дезорганизират работата на мозъка.

         Самооценката на детето може да се понижи и заради големите очаквания на родителите. Нарушението на сензорната интеграция е невидима за очите. Трябва да следите дали то изостава от останалите си връстници. Следете дали вашите очаквания съответстват на възможностите на нервната система на детето ви.

         Родителите могат много да помогнат на детето си, като го научат да се ориентира във времето-да има дневен режим и коя дейност след коя следва, и да поддържа в ред своята стая и мястото, където играе или учи.

         Всичко, до което детето се докосва може да повлияе положително или отрицателно на нервната система. Винаги отчитайте реакцията на детето на сензорните стимули в обкръжаващата среда. Меката / по ваше мнение/ дреха мое да „боде“ върху кожата на вашето дете. Някои меки играчки дават нужните сигнали на детето, но други може нищо да не чувстват. Ако на детето му идват „в повече“ сигналите от обкръжаващата среда- шум, звук на клаксони, викове на хора и т.н., то може да поиска да се отдалечи и да се скрие някъде. В домашни условия можете да направите тунел от одеала, но да сте сигурни, че има достатъчно въздух.

         Подхвърлянето на детето във въздуха и преобръщането му с главата надолу може да го стресира, особено при деца, чиято гравитация не работи.

         За някои децата, покатерването върху люлеещ стол отнема голямо усилие. Някои обичат да лежат на корема си, а спят на гръб.

        Детето, което има нужда от вестибуларна стимулация, се чувства добре навън, където има повече пространство, за да може то да бяга, да се катери, да лази и т.н.

        Запознайте детето с гравитационната безопасност: повдигнете го, носете го на ръце, качете го на раменете си. Когато детето порасне, можете да увеличите „терапевичния“ арсенал, включете в него люлките, въртележките, басейн, разходките на открито и край плажа. Децата, които избягват подобен тип стимулация и които бързо изостават в дейностите, те се нуждаят от подобен тип стимулация повече от всичко.

        Никога не карайте децата насила да извършват подобен тип дейности. Дайте му право на избор, която от дейностите да избере. Детето безпогрешно ще избере онази, която най- добре стимулира мозъчната му дейност.

        Някои деца са особено чувствителни към звукове и миризми. Ако видите,че детето чувства дискомфорт,ослушайте се за звуковете наоколо. Затворете прозореца и отведете детето в другата стая. Ако вашият глас му действа стимулиращо, прошепнете му нещо, за да успокоите нервната му система.

        Физическата активност не толкова укрепва мускулите, но и ни обезпечава със сензорни импулси и адаптивни отговори, отговорни за добрата работа на нервната система.

        Източниците на миризмите, които могат да подразнят детето и то да ги избягва са много: храна, битова химия,вредни газове от превозни средства, тоалетна, и т.н.

        Много е важно родителите да осъзнаят,че детето възприема света по друг начин. Можем по някакъв начин да го защитим от някои миризми и звукове, но не сме в състояние да изключим всичко около нас.

        Ако обкръжаващата среда изисква от детето ви прекалено много, за да обработи сигналите, постъпващи от нея, огледайте се за предупредителни сигнали. Това могат да бъдат хиперактивност или липса на концентрация, неприязън или агресия, сълзи, тъга, избягване на хора. Наблюдателните родители ще забележат подобни предупредителни сигнали и ще успеят да избегнат нежеланите действия. Често, благодарение на интуицията, която притежават, родителите ще избегнат нежеланите ситуации.

       Обществото е склонно да недооценява ролята на играта. Болшинството счита това развлечение или „щуротии“, защото децата по правило прекрасно се справят с играта и без родителска помощ, а да видят с очите си как играта влияе на развитието на мозъка, е невъзможно.

       Въпреки това за децата в доучилищна възраст играта е също толкова важна, колкото училището а ученика.

       За родителите, чиито деца са в норма, е лесно да ги научат да играят, но онези, които имат нарушения на развитието или неврологически проблеми, много от тях ще се затруднят да научат детето да играе.

       На родители, чието дете не се стреми да играе популярни за другите деца игри, мислят, че това е заради липсата на интерес към конкретен вид игра. Зад това нежелание, обикновено се крие проблем, свързан с нарушението на обработката на сензорната информация. Диспраксията /способност на паниране на действията, недостатъчната способност за изпълнение на целенасочени движения, свързани с нарушение на организацията или планираните движения или в частност- диспраксия на развитието/ сериозно ограничава играта чрез силата на нарушеното двигателно планиране, стеснявайки полето на дейност до прости и познати игри. Към същия резултат водя и вестибуларните нарушения- зад неадекватните постурални отговори /реакции, свързани с позите на тялото в пространството/ или страховете, причинени от неспособността да модулират сензорните  импулси.

       Съществен елемент на играта се явява вътрешния стремеж към потребностите в сензомоторните усещания.

       Играейки,децата получават от своето тяло и силата на тежестта сензорни сигнали, необходими за двигателното и емоционалното развитие. Именно сензорната стимулация ражда възторгът от играта. Бягането, преобръщането, пълзене, скачането и всички останали движения ни носят голямо количество вестибуларни, тактилни и проприоцептивни импулси. Те са много необходими за децата. Колкото по- разнообразни са игрите, толкова повече те способстват за развитието му. Играта влияе и на двигателното планиране. Играейки, детето изпълнява безбройно количество разнообразни движения и усещания, възникващи благодарение на които децата получават нови „карти“ и „движения на образите“към схемата /диаграмата/ на тялото.

Играта трябва да дава на детето маса възможности то да използва въображението си и творческия си потенциал. 

• Ерготерапевтът има за задача да помогне на детето и възрастния да се научат сами да се справят в ежедневните дейности-обличане, събличане, обуване и събуване на обувките, как да си оправя леглото, как да извършва сам тоалета си и други много важни неща в нашето ежедневие. Ерготерапията е много важна за децата от аутистичния спектър, защото тя ще им помогне до голяма степен да опознаят обкръжаващата среда, да се самообслужват и да се справят сами в ежедневните дейности. Ерготерапевтите са необходими във всяка детска градина, училище и домове за деца и възрастни. Тя е професия на бъдещето, която ще бъде съвсем скоро много търсена като специалност.