Портал за деца със специални образователни потребности - СОП


Добре дошли в сайта за деца със СОП! Целта на приложението е да подпомага и подкрепя деца със специфични образователни трудности. Тук ще намерите методики за обучение, логически и дидактически игри както и много други полезни материали и техники свързани със специалните образователни потребности.

Език:

Вход

Facebook активност

Дарение

Ако сте доволни и намерихте нужната информация, ще сме Ви благодарни, ако направите дарение в подкрепа за развитието на портала за деца със СОП. Благодарим Ви от сърце! :)

Сума

Как да приобщим в класа дете със специални образователни потребности (СОП)?

Всеки ученик е една малка вселена. Основно предизвикателство за учителя е да спечели доверие и да бъде допуснат да стане част от нея. Пред него стои нелеката задача да съумее да преподава, зачитайки тези различни потребности, така че всички ученици да се чувстват равнопоставени и еднакво значими, обградени с внимание и емпатия, стимулирани да покажат най-доброто от себе си.

Когато сред множеството вселени от детски умове, чувства и взаимоотношения прибавим и един по-различен свят на ученика със специални образователни потребности, предизвикателството „многообразие“, с което се сблъскваме ежедневно, придобива по-различни измерения.

Настоящата статия е с фокус върху децата със специални образователни потребности (СОП) като част от многообразието в класната стая. Тя дава насоки за ефективно приобщаване на учениците със специални образователни потребности (СОП).

Предизвикателството

През последните години в общообразователното училище се обучават деца със СОП. Това включва различни състояния и разстройства като хиперактивност, интелектуална недостатъчност,  езиково-говорни нарушения и др. Тази утвърждаваща се тенденция изисква учителите да променят собствените си позиции и нагласи за работа в едни по-нови и предизвикателни условия. Всеки, който има в класа си такова дете, осъзнава, че му предстои сложно и отговорно начинание.

Голяма част от общообразователните учители са склонни да приемат позитивно приобщаващото образование, но сами признават, че нямат опит и умения да бъдат приобщаващи учители. Подкрепят тази  философия, но от дистанция. Когато се наложи да реализират приобщаване в класа си, става ясно, че са в затруднена ситуация, без налична подкрепа и насоки как да се справят с конкретната ситуация. Отново акцентът пада върху децата със СОП и несигурността, с която се сблъскват, опитвайки се да ги приемат в класната стая и да ги обучават и подкрепят.

Какво ни затруднява да бъдем приобщаващи учители?

Съществуват различни фактори, от които се повлияваме в опита си да приобщаваме децата с различни образователни потребности:

  • Страх;
  • Нагласи към различието;
  • Липса на яснота;
  • Наличие на много неизвестни относно по-специфичните потребности;
  • Недостатъчна подготовка за работа с деца със СОП;
  • Обемна документация;
  • Допълнителна административна ангажираност.

Щом разберем, че в класа ни ще се обучава дете със СОП, веднага на преден план излиза страхът от неуспеха. Фактът, че това дете се нуждае от по-специфична подкрепа, ни кара да се притесняваме дали можем да му я предоставим. Опасяваме се, че нямаме опит в приобщаването на тези деца, че нямаме подготовката и готовността, което би довело до проблемни ситуации за конкретното дете, за останалите деца в класа, за самите нас.

Всички тези страхове и опасения водят до рамкиране на собствените ни нагласи към различието:

  • Асоциативно започваме да свързваме СОП с трудности, ниска успеваемост, проблемни ситуации;
  • Притесняваме се как другите деца в класа ще приемат детето със специфични потребности;
  • Не знаем техните реакции към различието какъв отзвук ще намерят сред родителите;
  • Страхуваме се дали ще успеем да приобщим конкретното дете към колектива на класа, така че то да се чувства прието, ценено и да има възможността да участва пълноценно в образователния процес.

Всичко това дава отражение върху мотивацията ни и хвърля оттенък върху конкретните дейности, които планираме в процеса на приобщаване.

Отражение върху нагласите ни дава и наличието на много неизвестни относно спецификата на потребностите. Общообразователният учител не се чувства достатъчно подготвен за работа с деца със специални образователни потребности. Не познавайки особеностите на различните категории деца със СОП, не бихме могли ефективно да ги подкрепяме и обучаваме.

На фона на многото неясноти около същността на специалните образователни потребности има един акцент, който се е наложил като неоспорим факт, а именно: свързваме обучението на дете със СОП с голям обем от документация. Наред с всичките други неизвестни допълнителната административна ангажираност съвсем утежнява ситуацията. Как можем да променим такава усложнена ситуация?

Основни стъпки в процеса на ефективно приобщаване на ученици със СОП:

  • Запознайте се отблизо с всички особености за детето със специални образователни потребности: налична диагноза и специфика на здравословното състояние.
  • Потърсете консултация от ресурсни специалисти – ресурсен учител, логопед, психолог, рехабилитатор на слуха и говора, учител на деца с нарушено зрение, кинезитерапевт и други в зависимост от потребностите. Те ще ви насочат как да реагирате адекватно според потребностите на детето. Можете да потърсите методическа подкрепа от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование във вашата област.
  • Проведете опознавателна среща с родителите. Създайте позитивна атмосфера на диалог с тях. Изградете доверие помежду си, като им покажете заинтересованост към проблема на детето и желание да му помагате и да го подкрепяте. Опитайте се да намалите притесненията на семейството, свързани с новата за детето им среда, като ги поканите съвместно да я променяте и адаптирате, така че да отговаря на неговите потребности.
  • Съберете повече информация от тях за особености в поведението, общуването, потребностите на детето. Може да използвате предварително подготвен въпросник или анкета, която те да ви попълнят, за да я имате на разположение винаги, когато изникнат въпроси относно потребностите на детето.

Познавайки по-добре конкретните потребности, ще се чувствате по-сигурни и по-подготвени да приемете ученика със СОП и ефективно да го приобщите в класа. Ще сте наясно и с какви ситуации би се наложило да се справяте, което ще ви даде сигурност за адекватна реакция при възникнала необходимост. Много е важно да имате подкрепата на родителите. Такава ще получите само ако засвидетелствате пред тях топло  приемане на детето им такова, каквото е. А ето и няколко насоки за сътрудничество с останалите деца в класа, техните семейства, както и училищния колектив:

  • Запознайте учениците в класа със специалните потребности на техния съученик. Подгответе ги да го приемат, да му помагат и да го подкрепят. Споделете с тях, че се нуждаете от тяхната помощ в приобщаването на по-различното дете. Гласувайки им доверие и отговорности, свързани с детето с различни потребности, ги мотивирате да го подкрепят и да му помагат. 
  • Отделете време на родителска среща да разкажете за ученика със СОП в класа. Разкажете за неговите специфични потребности. Споделете за притесненията на семейството му относно това дали останалите деца в класа ще приемат детето им. Отправете съвет към родителите да поговорят вкъщи по теми като доброта, търпение, приемане, толерантност и др. 
  • Запознайте директора с по-особените потребности на конкретния ученик. Информирайте го какво смятате, че е необходимо да се направи в посока ефективно приобщаване. 
  • Организирайте работна среща с учителите, които преподават в класа ви. Запознайте ги със спецификата на здравословното състояние на ученика и с по-различните образователни потребности. Направете ги съпричастни с всичките притеснения на семейството. Покажете им и заедно обсъдете попълнените от родителите въпросници или анкети, съдържащи важна информация за ученика със СОП. 
  • Не забравяйте своите лични нагласи към различието. Начинът, по който вие приемате различното дете се прехвърля върху вашите ученици. Желанието ви и силната мотивация да приобщите ученика със СОП към живота на класа и училището биха намерили последователи сред вашите колеги. Демонстрираната загриженост и човечност към него, би спечелила доверието не само на неговите родители, но и на родителите на всички останали ученици в класа.

Как да се справите с необходимата документация?

Документацията за подкрепа на ученик със СОП не е персонална отговорност. Обучението се реализира от екип за подкрепа за личностно развитие, сформиран със Заповед на директора на образователната институция. Всички педагогически специалисти, включени в този екип изготвят съвместно необходимата документация.

След сформирането на екипа за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/ е необходимо ясно да бъдат разпредели отговорностите между участниците в него. Детето със специални потребности се нуждае от подкрепата на всеки един специалист. Важно в е екипа да има разбирателство и добро взаимодействие. Добре би било целите да се формират съвместно и пак съвместно да се реализират.

Процесът на приобщаване е процес на сътрудничество. В него не бива да се допуска надпревара. Акцентът не бива да е върху кой е по-добър, а да се внедри стремеж всеки участник в приобщаването да има своя индивидуален принос. Йерархията трябва да бъде разбита и да се превърне в сътрудничество.

Приобщаването е екипна съвкупност от индивидуални подходи на взаимодействие и подкрепа. Всеки специалист допринася за общата цел. Чрез своите компетентности подкрепя, консултира, насочва, взаимодейства, партнира и сътрудничи.

Всички педагогически специалисти от екипа заедно изготвят:

  •       Доклади от извършена оценка;
  •       Карта за оценка на образователните потребности на ученик със СОП;
  •       Становище на екипа за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/;
  •       Протоколи от проведени заседания на ЕПЛР;
  •       План за подкрепа;
  •       Индивидуален учебен план /при необходимост/;
  •       Индивидуални учебни програми /при необходимост/;
  •       Доклад за напредъка в развитието на ученика;
  •       Доклад за дейността на ЕПЛР.

Когато отговорността е разпределена, натовареността намалява. При ефективно екипно взаимодействие изготвянето на документацията, необходима за обучението на ученик със СОП, спира да бъде предизвикателство и се превръща в поредната административна рутина, с която съвременният учител е свикнал да се справя.

Какво включва процесът на приобщаване на ученик със специални образователни потребности?

Приобщаването на ученик със СОП е дълъг и продължителен процес. Той зависи от спецификата на образователните потребности на конкретния ученик, но и от целия процес на социализация, адаптиране, предоставяне на подкрепа, отношение, приемане и други. Приобщаването може да бъде ефективно и неефективно.

При неефективното приобщаване ученикът със СОП присъства в часовете, но не участва. Той е просто мълчалив наблюдател на случващото се и често не е в състояние да го разбере в детайли. За ефективно приобщаване говорим, когато ученикът със СОП присъства, но и участва в учебните часове, т.е. той има равен достъп заедно със своите съученици. Създадена е подкрепяща среда. Учебното съдържание е адаптирано според неговите способности. Може и има предоставена възможност да  участва в часовете.

При някои ученици говорим за частично приобщаване. Това предполага, че за тях приоритетно се залага на социализацията им и овладяването на функционални умения, а не толкова на овладяване на академични знания и компетентности. Този процес също се определя като ефективен, тъй като спомага за цялостното функциониране на ученика, което се реализира в общообразователна среда  и не се налага изолация предвид наличните ограничения.

Приобщаването е гъвкав и непрестанен процес. То никога не може да бъде напълно завършено. Няма пълно или идеално ниво на приобщаване. По-важното е да има предоставена възможност и равен шанс за успех за всички деца.

Насоки за ефективно приобщаване

  • Поднасяйте информацията чрез интерактивни начини на преподаване;
  • Акцентирайте върху участието на учениците в учебните часове. Те трябва да активни в средата, в която са поставени. Участвайки, придобиват трайни знания и компетенции, които могат да прилагат и извън училището;
  • Повишете мотивацията на учениците чрез участие;
  • Провеждайте уроците си на различна скорост.

Вашите ученици имат редица общи черти, но и много различия помежду си. Всеки един от тях разполага с различни възможности. За да успеете да отговорите на тях и същевременно да постигате изискванията на учебната програма, е необходимо да приложите диференцирано преподаване. Темпото на работа в класа е многопластово и трябва да се съобразите с него. За целта се налага да обособите малки групи според потребностите, темпото на работа и нивото на успеваемост. Или казано по друг начин, в един час се налага да преподавате на няколко различни скорости. Вашият урок трябва да се реализира на различни скорости, за да успее да достигне до всички ученици в класа.

Създайте в своите ученици усещане за успех – когато детето не постига успех, тогава неговото ниво на мотивация намалява. Ако няма усещане за успех, то се отдръпва от средата и се превръща не в участник в нея, а в мълчалив присъстващ наблюдател. За учениците със СОП важи всичко казано дотук с акцент върху:

–       Налични възможности

–       Специфика на потребностите

Всичко трябва да бъде пречупено през призмата на индивидуалната успеваемост на детето. Целите и задачите трябва да са адаптирани към потенциалните възможности. Учебното съдържание трябва да е адаптирано спрямо наличните умения. Очакванията трябва да са реални и адекватни, плод на разумни цели, които могат да бъдат реализирани.

Приобщаването на ученици със СОП е предизвикателство за всички педагогически специалисти. Ефективност отчитаме, когато сме тръгнали от реалното ниво на налични възможности, върху които да градим нови умения, знания и компетенции.

Винаги е необходимо да адаптираме според потребностите. Всичко несъобразено с възможностите на конкретното дете ни вкарва в сценарий на фантастичен филм, герои в който не е желателно да бъдем. Приобщаването трябва да бъде факт, но не само на хартия. Усилията, които полагаме са много, но резултатите си заслужават. Измерваме ги по различен начин: от резултати при оценяване и налични постижения до сияещи детски  усмивки и  реализирани родителски надежди.

Статията е вдъхновена от личния опит на автора Виолета Георгиева и е допълнена с информация от следните източници:

  1. Дерменджиева, С. (2012) Как да работим с родители. София: РААБЕ.
  2. Томлинсън, К. (2018) Диференцирано преподаване в академично разнородни класни стаи. София: Център за приобщаващо образование
  3. Наистина ли има място за всички деца в класната стая? 
  4. Нагласи към приобщаващото образование

Източник: Деца със СОП

Двигателно планиране и сензорна дисфункция при децата
 
Двигателните умения /моторика/ обуславят способностите на детето да се премества, придвижва, сменя позицията си и използва ръцете си за различни дейности. В основата на движенията е двигателния контрол, управляван от нервната и опорно- двигателната система. Той включва постурален контрол до развиване на баланс във всички пози. Моториката се дели на две групи:
-глобална /груба/ моторика, движения на тялото и крайниците
-фина моторика- движения на малките мускули на ръката и пръстите
 
Двигателно планиране
Това е най- сложният аспект на движението, който е свързан с вниманието, проприоцепцията, сетивността и вестибуларния апарат. От него зависи планирането на мозъка към кои мускули и в каква последовтелност да изпрати информация за извършване на движение. Значението на двигателното планиране се изразява в заучаването на нови действия и дейности, които стават автоматични и не се налага да мислим как да ги извършваме.
 
Нарушения на двигателното планиране
Диспраксията е част от сензорно-интегративните дисфункции. Децата с диспраксия не могат да планират своите действия. Най- чести индикатори са:
-детето не знае как да играе
-избягва групови дейности и игри
-не може да разрешава проблеми
-не изследва средата
-неорганизирани действияНеобходимо е детето да се изследва от специалист-ерготерапевт и/или сензорен терапевт дали не е нарушена неговата сензорно- интегративна функция. Ако има нарушения-то тогава се нарича сензорно- интегративна дисфункция.
 
Сетивата, чрез които постъпва сензорната информация са:зрение, слух, обоняние, вкус, вестибуларен апарат, перцепция и проприоцепция.
 
Децата със сензорно-интегративна дисфункция могат да изпитват затруднения във всички сфери на ежедневието, особено децата с нарушения в няколко сензорни системи. Необходимо е специфично изследване за идентифициране на дисфункциите, както и използване на специфични терапевтични подходи за интервенция.
Процесът на сензорна итгерация започва още от раждането и нарушения могат да се наблюдават в най- ранна възраст. Някои промени в поведението на детето, както и специфично изоставане,може да са показател за сензорно-интегративна дисфункция.
 
Кога можем да говорим за сензорно-интегративна дисфункция?
Сензорно-интегративната дисфункция е налице, когато има нарушения на обработката на сензорни сигнали, появяват се дисфункции в двигателното, когнитивното развитие, както и в поведенческите характеристики на детето.
Целта на сензорната интеграция е да укрепи, балансира и развие лечението на сетивните стимули от централната нервна система.
 
Симптоми на нарушение на сензорната интеграция
- прекомерна или неадекватна чувствителност към тактилни, зрителни, слухови стимули, както и движение, например, избягване докосването на определени текстури (пясък, каша);
- избягване на моделиране с пластилин, рисуване с пръсти;
проблеми с манипулацията, употреба на прибори за хранене, ножици;
- неправилно улавяне на молив;
- свръхчувствителност към звуци, светлина;
- трудности при писане и четене;
- трудности при слушането на препоръки;
проблеми с каране на колело;
- избягване на езда на люлки, въртележки или прекомерен ентусиазъм за тези игри;
- трудно разграничаване на ляво/дясно, особено когато детето няма време да мисли;
- нисък праг на толерантност за близост на друго лице;
- твърде високо или твърде ниско ниво на двигателна активност, нарушения на мускулния тонус;
- слаба моторна координация (тези проблеми могат да се отнасят до големи или малки двигателни умения);
- затруднение в концентрацията, импулсивност;
- бърза умора;
- отхвърляне на социални контакти;
- закъснение в развитието на речта, двигателното развитие, както и трудностите при ученето;
- слаба организация на поведението, липса на планиране
 
Сензорната последователност (набор от упражнения) се създава въз основа на сензорната диагностика поотделно за всяко дете. Упражненията включват:
- тактилна стимулация (стимулиране на ръцете, краката, лицето, устата, повърхността на тялото);
- визуални (упражнения в затъмнена стая, стимулиране на зрението с помощта на ярки предмети);
- обонятелни (стимулиране чрез остри и слаби стимули в зависимост от вида на разстройството на чувствителността: хипо- или свръхчувствителност);
- вестибуларни (завои, сомчета, скокове на пружинираща повърхност);
 
Благодарение на внимателно подбраните упражнения в рамките на терапията, детето може да подобри:
- развитие в областта на големи и малки двигателни умения;
- внимание и концентрация;
- визуални и слухови способности;
- самосъзнание и самоуважение.
 
 
 
Какви са признаците на забавяне на речта или езика?
 
Бебе, което не реагира на звук или вокализиране, трябва незабавно да бъде прегледано от лекар. Но често за родителите е трудно да разберат дали на детето им отнема малко повече време, за да проговори макар и по-късно, или има проблем.
 
Ето някои неща, за които да следите:
• до 12 месеца : не използва жестове, като посочване или махане за чао
• до 18 месеца : предпочита жестове пред вокализации за общуване
• до 18 месеца: има проблеми с имитирането на звуци
• има проблеми с разбирането на прости устни молби
• до 2 години : може само да имитира реч или действия и не произвежда думи или фрази спонтанно
• до 2 години: повтаря само някои звуци или думи и не може да използва устен език, за да общува повече от непосредствените си нужди
• до 2 години: не може да следва прости указания
• до 2 години: има необичаен тон на гласа (като дрезгав или назален звук)
• Родителите трябва да разбират около 50% от речта на детето на 2 години и 75% от нея на 3 години.
• До 4-годишна възраст детето трябва да бъде най-разбрано, дори и от хора, които не го познават.
Какво причинява забавяне на говора или езика?
 
Забавянето на речта може да се дължи на:
• орално увреждане, като проблеми с езика или небцето (небцето)
• къс френулум (гънката под езика), който може да ограничи движението на езика
 
Много деца със забавяне на говора имат орално-моторни проблеми. Това се случва, когато има проблем в областите на мозъка, отговорни за речта. Това затруднява координирането на устните, езика и челюстта за издаване на звуци на речта. Тези деца може да имат и други орално-моторни проблеми, като проблеми с храненето.
 
Проблемите със слуха също могат да повлияят на говора. Аудиологът трябва да тества слуха на детето винаги, когато има проблеми с говора. Децата, които имат проблеми със слуха, може да имат проблеми с изричането, разбирането, имитирането и използването на език.
 
Ушните инфекции , особено хроничните инфекции, могат да засегнат слуха. Но докато има нормален слух в едното ухо, речта и езикът ще се развиват нормално.
 

Значението на четенето за децата

Безспорно е, че уменията за четене на детето са важни за неговия успех в училище, работата и живота като цяло. И е много възможно да подсигурите успеха на детето си, като му четете от много ранна възраст. Продължете да четете, за да научите повече за основните предимства на четенето за децата и как четенето може да ги подкрепи в бъдеще.

7 ползи от четенето за деца

Независимо дали четете класически роман или приказки преди лягане, четенето на глас на деца може значително да допринесе за живота на вашето дете. Някои ползи от четенето за деца включват:

  • Когнитивно развитие
  • Подобрени езикови умения
  • Подготовка за академичен успех
  • Развиване на специална връзка с вашето дете
  • Повишена концентрация и дисциплина
  • Подобрено въображение и креативност
  • Култивиране на любов към четенето през целия живот

Когнитивно развитие

Доказано е, че четенето на малки деца подобрява когнитивните умения и помага в процеса на когнитивно развитие. Когнитивното развитие е появата на способността за мислене и разбиране; това е „изграждането на мисловни процеси, включително запомняне, решаване на проблеми и вземане на решения, от детството през юношеството до зрелост. Отнася се до това как човек възприема и мисли за своя свят чрез области като обработка на информация, интелигентност, разсъждение, езиково развитие, обхват на вниманието и памет.

Когато започнете да четете на глас на детето си, това по същество му предоставя основни познания за техния свят, което му помага да разбере какво вижда, чува и чете. Въвеждането на четенето в живота на вашето малко дете и разговорите, които то ще подтикне, му помага да осмисли собствения си живот, особено в ранна възраст.

Това изследване на ранното развитие на мозъка обяснява „През първите няколко години от живота всяка секунда се формират повече от 1 милион нови невронни връзки.“

Подобрени езикови умения

Ежедневното четене на малки деца, като се започне от ранна детска възраст, може да помогне за усвояването на езика, комуникативните умения, социалните умения и уменията за грамотност. Това е така, защото четенето на вашите деца в най-ранните месеци стимулира частта от мозъка, която им позволява да разбират значението на езика и помага за изграждането на ключови езикови, грамотни и социални умения.

Всъщност скорошно изследване на мозъчно сканиране установи, че „четенето у дома с деца от ранна възраст е силно свързано с мозъчната активация в области, свързани с визуални изображения и разбиране на значението на езика.

Тези когнитивни умения и умения за критично мислене са особено важни, като вземете предвид, че според Американската академия по педиатрия повече от едно на всеки три американски деца тръгват на детска градина без уменията, от които се нуждаят, за да се научат да четат. Около две трети от децата не могат да четат умело до края на трети клас.

Освен това, докато детето ще може да се придържа към речника и езика, които чува около себе си, въвеждането на четене в тяхното слухово обучение осигурява друга полза: въвежда езика на книгите, който се различава от езика, който се чува в ежедневието. Независимо дали става въпрос за детска книга или класически роман, езикът на книгата е по-описателен и има тенденция да използва по-формални граматически структури.

Подгответе се за академичен успех

Ранното четене с вашето дете е истинска възможност индивидуално за децата да общуват с родителите си и родителите да общуват с децата си. Позволява на децата да развиват своите речникови умения с излагане на нови думи и умения за слушане, които развиват, като слушат някой да им чете, което става жизненоважно за техния академичен успех.

Проучванията показват, че „колкото повече думи има в езиковия свят на детето, толкова повече думи ще научи то и колкото по-силни са езиковите му умения, когато стигнат до детска градина, толкова по-подготвени са да могат да четат и толкова по-добри са четат, толкова по-вероятно е да завършат гимназия” .Многобройни проучвания показват, че учениците, които са четяли преди предучилищна възраст, са по-склонни да се справят добре, когато достигнат своя период на формално образование.

 Пет ранни умения за четене, които са от съществено значение за развитието. Те са:

1. Фонематично осъзнаване – Да можеш да чуваш, идентифицираш и играеш с отделни звуци в изговорени думи.

2. Фонетика – Да можеш да свързваш буквите на писмения език със звуците на говоримия език.

3. Речник – Думите, които децата трябва да знаят, за да общуват ефективно.

4. Четене с разбиране – Да можеш да разбираш и да получаваш значение от прочетеното.

5. Плавност (устно четене) – Да можеш да четеш текст точно и бързо.

Въпреки че децата ще се сблъскат с тези умения за ограмотяване и езиково развитие, след като достигнат начално училище и след това, вие можете да им помогнете да ускорят успеха им в четенето, като им четете в ранна детска възраст и в ранните им детски години.

Развиване на специална връзка с вашето дете

От само себе си се разбира, че редовното четене на вашето малко дете може да ви помогне да изградите по-силна връзка с него. Що се отнася до децата, едно от най-важните неща, които можете да направите, за да повлияете положително на тяхното развитие, е да прекарвате време с тях. Четенето на вашите деца предоставя страхотна възможност да организирате редовно, споделено събитие, където можете да очаквате с нетърпение да прекарате време заедно. Със споделеното четене детето ви ще се довери и ще очаква, че ще бъдете до него. Значението на доверието за малките деца не може да бъде надценено.

Четенето на любима книга на вашите деца не само ви помага да се свържете с тях, но също така дава на децата ви усещане за интимност и благополучие. Това чувство на интимност помага на детето ви да се чувства близо до вас, а чувствата на любов и внимание насърчават положителния растеж и развитие.

Специално при бебетата, въпреки че може да не са в състояние да разберат какво им казвате, когато им четете, четенето на глас осигурява ниво на безценно възпитание и увереност. Много малките бебета обичат да чуват познати гласове и четенето е идеалният изход за създаване на тази връзка.

На по-широко, по-научно ниво, това е връзката родител-дете, подхранването на отношенията между болногледачите и децата, които определят положителен курс на живот. Ако сте в състояние да четете на глас с детето си в предвидимо, планирано време, което отговаря на ежедневието вкъщи и в училище, ще можете да осигурите нещо постоянно, което то може да очаква и вероятно дори очаква с нетърпение.

Повишена концентрация и дисциплина

Въвеждането на редовно време за четене в графика на вашето дете има друга полза извън създаването на споделено време заедно: повишена дисциплина и концентрация. Много малките деца рядко седят неподвижни дълго време и често е трудно да ги накарате да се съсредоточат. Но когато започнете да четете редовно на децата си, може да започнете да наблюдавате промяна в поведението. Малките деца може първоначално да се гърчат и да се разсейват по време на разказите, но в крайна сметка ще се научат да стоят на едно място по време на книгата.

Подобрено въображение и креативност

Малките деца естествено имат способността да мечтаят големи и да използват въображението си. Четенето на глас на вашето дете му помага да използва въображението си, за да изследва хора, места, времена и събития извън собствения си опит. Четенето като въображаема дейност може да отвори врати към всякакви нови светове за вашето дете. Чрез разширяване на въображението на вашето дете е по-вероятно детето ви да мечтае по-голямо и да действа креативно, което може да бъде от полза за училището, работата и живота му в бъдеще.

Култивиране на любов към четенето през целия живот

Четенето е ключът към ученето през целия живот и ако успеете да възпитате любов към четенето в ранна възраст, тогава ангажиментът към ученето през целия живот със сигурност ще последва. Четенето на глас представя книгите като източници на приятни, ценни и вълнуващи преживявания. Децата, които ценят книгите, са мотивирани да четат сами и вероятно ще продължат да практикуват независимо четене до края на живота си.

Когато става въпрос за четене на вашите деца, ползите за живота на вашето дете варират далеч отвъд развитието на тясна връзка с тях, въпреки че това със сигурност е една от тях. Четенето на глас на деца наистина е най-важната дейност за изграждане на тези разбирания и умения, които са от съществено значение за успеха в четенето, които вашето дете ще носи със себе си през целия си живот.

 

znachenieto-na-cheteneto-za-detsata.jpg

Дисфазия на развитието?

Дисфазията, наричана още афазия, е езиково разстройство. Това засяга начина, по който говорите и разбирате езика. Хората с дисфазия може да имат проблеми със сглобяването на правилните думи в изречение, разбирането на казаното от другите, четенето и писането.

Преглед на дисфазията

Специфични части от мозъка ви помагат да говорите и разбирате писмения и говорим език. Дисфазия се случва, когато тези части на мозъка не работят правилно. Дисфазията не е признак на нисък интелект или способности. Когато имате дисфазия, изпитвате трудности при предаването на вашите мисли и идеи чрез думи.

Езиковите нарушения като дисфазия засягат начина, по който четете, пишете, говорите и разбирате речта на другите. Те са причинени от проблеми с мозъка ви, а не от действителната функция на ушите, устата или други части на тялото, които използвате, за да говорите и слушате.

Видове дисфазия

Всички видове дисфазия могат да бъдат разочароващи. Много хора с дисфазия знаят точно какво искат да кажат, но имат проблеми да го предадат чрез думи. Има няколко вида дисазия, включително:

Експресивна дисфазия (дисфазия на Wernicke). С този тип дисфазия вие сте в състояние физически да говорите, но другите може да не разберат какво казвате. Изреченията, които съставяте устно или писмено, не винаги следват граматическите правила. Може да кажете измислени думи, които звучат така, сякаш са думи на вашия език.

Някои хора наричат този модел на говорене „салата от думи“.

Експресивната дисфазия е известна още като плавна дисфазия, тъй като хората, които я имат, говорят със същото темпо като хората без дисфазия. Често хората с експресивна дисфазия не осъзнават, че я имат и си мислят, че говорят нормално.

Рецептивна афазия (афазия на Broca). Дисфазията на Broca затруднява събирането на думи, за да изразите вашите идеи. Хората с този тип дисфазия имат проблеми с формирането на пълни изречения, докато говорят или пишат. Те могат да правят дълги паузи между думите и да говорят с много кратки изречения, като например „Подредете масата“ вместо „Подредих масата“.

Рецептивната дисфазия се нарича още нефлуентна дисфазия, тъй като хората, които я имат, говорят по-бавно от повечето хора без дисфазия.

Аномична дисфазия. При аномична афазия имате трудности при запомнянето и произнасянето на отделни думи. Може да говорите ясно и да съставяте разбираеми изречения, но да забравяте обичайните думи за хора, места или предмети. Хората с аномична дисфазия може да използват неясни термини като „нещо“ вместо по-конкретни думи.

Глобална дисфазия. Глобалната дисфазия е, когато имате симптоми както на експресивна, така и на рецептивна дисфазия. Хората с глобална дисфазия не могат да образуват много съгласувани думи или изречения и имат проблеми с разбирането на други хора. Глобалната дисфазия може да стане по-малко тежка с течение на времето. Може също да изчезне напълно след мигрена или припадък.

Прогресивна дисфазия. Този тип дисфазия първо е лека, а след това става по-тежка с течение на времето. Хората с прогресивна дисфазия все още могат да разбират другите, но техният говор и писане се влошават с възрастта.

Причини за дисфазия

Хората не се раждат с дисфазия. Причинява се от увреждане на зоните на мозъка, които обработват езика. Дисфазията може да бъде причинена от:

  • Инсулт (най-често)
  • Болест на Алцхаймер
  • Травма на главата
  • мигрена
  • епилепсия
  • деменция
  • мозъчен тумор

OIG.jpg

Защо играта е важна за децата?

Има шест причини играта, както неструктурирана, така и структурирана, да е важна за развитието на детето:

1. Играта изгражда въображение и креативност

По време на игра децата развиват въображението си. Те създават измислени игри или се губят в мними светове. Децата изиграват различни решения, като същевременно повишават увереността си. Те създават свои собствени правила и се научават как да следват или адаптират тези правила според нуждите. Това са полезни умения за навигиране в живота и развиване на взаимоотношения с другите.

Символната игра е способността да си представим един обект като друг. Например пръчка, кофа и шишарки могат да се превърнат в лъжица за готвене, тенджера и вкусни съставки. Символичната игра е важна част от здравословното развитие. Изгражда умения, от които децата се нуждаят за бъдещо обучение и решаване на проблеми. Освен това подобрява креативността, което допринася за успеха през целия живот на човека.

2. Играта насърчава когнитивния растеж

Какво означава насърчаване на когнитивния растеж? Това означава, че играта е от съществено значение за здравословното развитие на мозъка.

Неструктурираната игра е времето, когато децата ръководят собствената си игра. Те не са обвързани с графици или дейности, ръководени от възрастни. Неструктурираната игра помага на мозъка на детето да се развива по положителен начин. Укрепва и увеличава невронните връзки в мозъка. Това са пътищата в мозъка, които използваме за мислене.

Неструктурираната игра също помага за изграждането и укрепването на префронталната кора на мозъка. Тази област влияе върху начина, по който детето учи, решава проблеми и придобива знания за своята среда.

3. Играта носи емоционални и поведенчески ползи

Когато възрастните се чувстват претоварени, ние се оттегляме в дейности, които ни успокояват. Ходим на фитнес, пеем караоке с приятели, разхождаме се из квартала, плевим градината или играем на настолна игра. Тези дейности са повече от разсейване. Те са начин да върнем играта в живота си и да ни свържат с нещата в живота, които ни помагат да се заземим.

Децата са същите, въпреки че имат нужда от много повече време за игра. Честата ежедневна игра може да помогне за намаляване на тревожността, стреса и раздразнителността. Освен това помага за повишаване на радостта и самочувствието.

Възрастните, които наблюдават децата по време на игра, могат да им помогнат да разберат по-добре емоциите, като ги назовават. Например, „Звучи сякаш сте нервен да отидете на училище утре“. Слушането и задаването на въпроси показва на децата, че възрастните ги е грижа. Той съобщава, че техните чувства и преживявания са важни.

Играта е отличен учител. Чрез играта децата се учат как да се ориентират в света по начин, който могат да разберат и преработят. Те изследват как да работят в групи, да споделят, да преговарят, да разрешават конфликти и да говорят за себе си.

4. Играта подобрява грамотността

Децата се раждат настроени да учат език. Започвайки от раждането си, те изграждат езикови и грамотни умения чрез игра и взаимодействие. Бебетата и малките деца научават нови думи, когато възрастните описват това, което виждат, чуват и правят. Песните и стихотворенията свързват срички с ритми. Това помага на децата да развият умения за слушане и да научат за звуците в думите.

Чрез играта децата се учат на комуникация. Те могат да практикуват разговор напред-назад, дори и да не могат да говорят! Споделянето на истории в книги, устно или във въображаема игра, им помага да разберат кои са и тяхната роля в общността. Историите също учат как работи езикът и как са структурирани разказите.

Играчките и игрите също са полезни. Играта с малки играчки помага за изграждането на малките мускули на ръцете. Това помага при писането. „Аз шпионирам” и игрите за концентрация развиват способностите за наблюдение и поддържане на вниманието. Тези умения подпомагат разбирането при четене, като помагат на децата да разберат и приложат това, което четат.

Докато децата влизат в училище, играта продължава да бъде важна. Изследванията показват, че учениците обръщат повече внимание на работата си след неструктурирана почивка за игра. Играта засилва любопитството и любопитният ум е готов да учи.

5. Играта насърчава по-голяма независимост

Децата често имат малко власт или власт над ежедневните си дейности. Те прекарват голяма част от дните си, когато им се казва какво да правят, кога да го правят и къде трябва да отидат. В света на играта те имат възможността да определят правилата и да бъдат този с власт. Те могат да бъдат лидери, а възрастните могат да бъдат тези, които слушат и вземат насоки.

Самостоятелната (независима) игра е толкова важна, колкото и да се научите как да играете с другите. Помага на децата да развият по-силно чувство за независимост. Децата, доволни от самотната игра, също се чувстват по-способни да се справят сами с други задачи и да разберат как се вписват. Развитието на тези умения дори допринася за бъдещото социализиране в група. Децата, които играят сами, могат да научат социални знаци, като наблюдават груповите взаимодействия отдалеч.

Самотната игра позволява на децата да експериментират със собствената си креативност и идеи. Когато са сами и дори им е скучно, детските мозъци приемат предизвикателството. Те намират нови и вълнуващи начини да се стимулират. Както казва Алберт Айнщайн, „монотонността и уединението на тихия живот стимулират творческия ум“.

6. Играта насърчава физическата форма

Независимо дали го осъзнават или не, телата на децата са устроени да бъдат активни. Децата имат много силна нужда от физическа игра , което е всякакъв вид игра, която ги кара да се движат. Това е част от начина, по който се научават да използват телата си и укрепва връзките в мозъка. Това също е страхотна форма на упражнения, която насърчава здравите и здрави деца.

Редовната, активна игра има положителни и дълготрайни ефекти върху здравето през целия живот на детето. Независимо от способностите, интересите и възможностите на детето, физическата игра помага на децата:

  • Изостря рефлексите;
  • подпомага контрола на движенията;
  • подобрява грубите двигателни умения;
  • развива по-голям баланс;
  • изгражда силни мускули;
  • подобрява костната плътност;
  • повишава сърдечно-съдовата функция;

detsa-igraqt.jpg

В следващите редове Ви представяме наличната литература, която би била полезна при обучение на деца със СОП.

 

Списък с литература:

  1. Наръчник за комуникативно-речево развитие при деца със затруднения
  2. Наръчник за груба и фина моторика за двигателно планиране
  3. Учебник: Лечение на заекването
  4. Учебник в помощ на родителите при обучението на деца със СОП
  5. Комуникативни нарушения при неврологични увреди в детска възраст

 

Материалите могат да бъдат поръчани по следния начин на хартиен носител, за целта трябва да направите заявка по един от следните комуникационни канали:

 

Е-мейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Facebook страница: https://www.facebook.com/sopbg.org
Контактна форма: https://sopbg.org/contacts

 

От екипа на портала за деца със СОП

Как дете, отгледано пред екрана, може да бъде взето за аутист

 
„Консултирах 3-годишно дете, което по никакъв начин не влизаше в контакт с хората наоколо и не реагираше на реч. Родителите не ми съобщиха за нищо, което да наведе на мисълта за грешки в отглеждането. След като направихме всички необходими медицински изследвания, се оказа, че физиологично на детето му няма нищо, а неврологът беше препоръчал да направят изследване за аутизъм. Аз също обмислях да ги насоча към детски психиатър.
И тогава се случи чудо – в стаята до нас започна час по английски език и когато чу първите звуци на детска английска песничка, детето се оживи, започна да пляска с ръце и да изразява бурна радост. Заговорих с него на английски и се оказа, че детето чудесно ме разбира. Това, което не знаеше, беше български.
После стана ясно, че детето е отгледано от Baby TV още след раждането. Всеки ден, по цял ден. Майка му не беше сметнала за важно да сподели с мен, че детето ѝ живее пред телевизора. Когато ѝ казах, че е необходимо да изключи всички устройства, ме погледна с негодувание и ми заяви: „Ама той се сърди и плаче, той просто е аутист!“ А детето не беше…"

🔎Първо: на 6-месечна възраст зрението е ключово сетиво – какво виждаш става много по-важно от това какво чуваш.

🔎Ако в този силно сензитивен период предложите на детето „мърдащи картинки“, трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък – за съжаление, в негативен план.

🔎24 кадъра в секунда. Това означава 24 премигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 премигвания. Ако оставите детето да гледа половин час - 43 200 импулса.
Детският мозък не може да обработва такъв обем информация.

🔎Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата му и в неговата дейност при децата, изложени на екранно въздействие: атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на домапиновите депа.

🔎Тези данни означават, че поставянето на децата пред екран и гледането на видеа - в това число телевизия, игри, музикални клипове нарушава всички аспекти на детското развитие. А това е много висока цена за половин час спокойствие…

Из книгата „Умно бебе“, Ива Александрова 

 

tv-autism.png

Езикови забавяния при малки деца: Информация за родители

Между 1 и 2 години повечето малки деца ще:

  • Следват прости команди
  • Взимат предмети от друга стая, когато бъдат помолени.

Посочват частите на тялото

  • Носят неща, за да ви ги покажат.
  • Посочват обекти и се опитват да ги именуват
  • Назовават предмети от бита

След 2-годишна възраст повечето малки деца ще:

  • Посочват много части на тялото и обичайни предмети.
  • Посочват цветни картини и илюстрации от книги
  • Следват команди като „Постави чашата си на масата“.
  • Може да каже около 50 до 100 думи.
  • Казва няколко фрази от две думи, като „Татко върви“, „Кукла плаче“ и „Всичко изчезна“.
  • Може да каже няколко изречения от 3 думи като „Искам един сок“ или „Кажи чао-чао“.

Говорим за забавяне в развитието ако:

  • Детето не се гушка като другите бебета
  • Не ти връща щастлива усмивка
  • Изглежда не забелязва дали сте в стаята
  • Изглежда, че не забелязва определени звуци (например изглежда, че чува клаксон на кола или мяукане на котка, но не и когато викате името му)
  • Държи се така, сякаш той или тя е в свой собствен свят
  • Предпочита да играе сам;
  • Не изглежда да се интересува или да си играе с играчки, но обича да си играе с предмети в къщата
  • Проявява силен интерес към предмети, от които малките деца обикновено не се интересуват (например предпочита да носи със себе си фенерче или химикал, отколкото плюшено животно или любимо одеяло)
  • Не може да използва думи, за да поиска неща, които той или тя иска
  • Не изглежда да се страхува от нищо
  • Не изглежда да изпитва болка по типичния начин
  • Използва необичайни за ситуацията думи или фрази или повтаря сценарии от телевизията

ezikovo-zabavqne.jpg

Често срещани училищни проблеми

Някои училищни проблеми са лесни за забелязване и детето ви ще иска да говори с вас за тях. Друг път училищният персонал може да се свърже с вас, за да ви уведоми, че има проблем.

Но понякога детето ви може да крие проблемите в училище от вас или от учители и приятели. Например детето ви може да преписва домашните или да се преструва на болно по време на важни тестове. Това може да затрудни вас или учителите да разберете проблемите.

Ако се притеснявате как детето ви върви в училище, ето някои неща, за които трябва да внимавате. Детето ти:

  • извинява се, за да не ходи на училище, или дори кръшка на училище
  • не иска да говори за училище или определени предмети или изглежда критично или неудобно, когато говори за училище, учители или връстници
  • не изглежда ангажиран с училище, извънкласни дейности или приятели и връстници
  • изглежда с ниска увереност – например може да кажат, че са „тъпи“ или не толкова умни, колкото приятелите си
  • получава задържания или има други проблеми с вниманието или поведението в училище
  • отказва да пише домашна работа , рядко говори за домашна работа или изглежда отегчен от училищната работа
  • има проблеми с намирането на време за извънкласни или други дейности
  • получава по-ниски оценки от обикновено или изглежда се бори с училищната си работа.

Говорейки за училищни проблеми

Разговорът с детето ви за училище ви дава възможност да разберете какво се случва от гледната точка на детето ви. И ако детето ви има проблеми в училище, спокойните и грижовни разговори с вас също ще помогнат на детето ви да се почувства обичано и подкрепяно.

Ако се притеснявате, че детето ви има проблеми в училище, можете да започнете разговор, като зададете някои конкретни, но положителни въпроси . Например:

  • Какво е училището тази година в сравнение с миналата?
  • Кои предмети ти харесват в момента?
  • С кого излиза на обяд днес?
  • Как върви със задачите ти този срок?

Има много причини, поради които пред-тийнейджърите и тийнейджърите могат да изпитват затруднения в академичното или социално отношение в училище. Например, те може да са обект на тормоз или да имат проблеми с психичното здраве като депресия или тревожност . Те може да открият, че работата е твърде тежка или скучна, или може да не получават подкрепата, от която се нуждаят. Когато разберете какво стои зад училищните проблеми на вашето дете, можете по-добре да намерите правилните стратегии за справяне с тези проблеми.

uchilistni-problemi.jpg

Какво е късно проговаряне

„Късно говорещо“ е малко дете (между 18-30 месеца), което има добро разбиране на езика, обикновено развива умения за игра, двигателни умения, мисловни умения и социални умения, но има ограничен говорим речник за възрастта си. Трудностите, които късно проговарящите деца имат, са конкретно с говоримия или експресивен език . Тази група деца може да бъде много озадачаваща, защото имат всички градивни елементи за говорим език, но въпреки това не говорят или говорят много малко.

Изследователите все още не са съгласни с обяснение за това конкретно забавяне. Те обаче са установили, че късноговорещите са по-склонни да имат фамилна анамнеза за ранно забавяне на езика, да са момчета и да са родени с по-малко от 85% от оптималното тегло при раждане или на по-малко от 37 гестационна седмица. Установено е също, че приблизително 13% от двегодишните проговарят до късно.

Важни езикови етапи

Следните насоки могат да ви помогнат да определите дали речникът на вашето дете е подходящ за възрастта му. Ако детето ви все още не е достигнало тези етапи, то трябва да бъде прегледано от логопед/ерготерапевт:

  • 18-месечните деца трябва да използват най-малко 20 думи, включително различни видове думи, като съществителни („бебе“, „бисквитка“), глаголи („яж“, „отивай“), предлози („нагоре“, „надолу“), прилагателни („горещо“, „сънливо“) и социални думи („здравей“, „чао“).
  • 24-месечните деца трябва да използват поне 100 думи и да комбинират 2 думи заедно. Тези комбинации от думи трябва да бъдат генерирани от детето, а не да бъдат комбинации, които са „запаметени части“ от езика, като „благодаря“, „чао, чао“, „всичко е изчезнало“ или „Какво е това?“. Примери за истински комбинации от думи биха били „разхождам кучето“, „ям бисквитка“ или „мръсни ръце“.

Децата, които говорят късно, наваксват ли пропуснатото сами?

Тъй като тази група деца напредва толкова добре в други области на развитие, родителите и учителите може да предполагат, че ще наваксат сами. Наистина, много късно говорещи наистина го „израстват“, но много не го правят. Може да бъде трудно да се предвиди кои деца няма да настигнат връстниците си. Въпреки това е идентифициран списък от рискови фактори, които предполагат, че е по-вероятно детето да има продължителни езикови затруднения. Те включват:

  • Кротко е като бебе; малко бърбори на бебешки
  • анамнеза за ушни инфекции
  • ограничен брой съгласни звукове (напр. п, б, м, т, д, н, к, г и т.н.)
  • не свързва преструващи се идеи и действия заедно, докато играе
  • не имитира (копира) думи
  • използва предимно съществителни (имена на хора, места, неща) и малко глаголи (думи за действие)
  • трудност при игра с връстници (социални умения)
  • фамилна анамнеза за забавяне на комуникацията, учене или академични трудности
  • леко забавяне на разбирането (разбирането) за неговата или нейната възраст
  • използва малко жестове за комуникация

Ако малкото дете има ограничен речников запас за възрастта си и някой от горните рискови фактори, препоръчително е да се консултирате с логопед/ерготерапевт. Децата, които показват последните три рискови фактора по-горе (фамилна анамнеза, проблеми с разбирането или малко жестове), са изложени на най-голям риск от продължаващо забавяне на езика. Вместо да възприемат подхода „да изчакаме и да видим“, се препоръчва да получите помощ за малки деца, които закъсняват да проговорят, възможно най-рано.

Какво трябва да направите, ако детето ви проговаря късно?

Ако смятате, че детето ви може да говори късно, никога не е твърде рано да потърсите помощ. Колкото по-рано се започне да се помага на децата, толкова по-добри са техните резултати.

 

progovaryane.jpg

Здравейте, представяме Ви:

Комуникативни нарушения при неврологични увреди в детска възраст/ Миглена Симонска, 2013. 194 страници

Можете да поръчате ксерокопиран вариант като пишете на един от следния ни канали:

Е-мейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Facebook страница: https://www.facebook.com/sopbg.org

Връзка със специалист: https://sopbg.org/specialist

Контактна форма: https://sopbg.org/contacts

 

komunikativni_narusheniya_pri_nevrologichni_uvredi_v_detska_vazrast.jpg

Съдържание:

  1. Увод
  2. Първа глава. Терминологични аспекти
  3. Втора глава. Речевата дейност като част от процеса на вербална комуникация
  4. Йерархичен модел
  5. Модел на експресивна комуникация
  6. Модел на фундаменталните процеси
  7. Модел, базиран на нервонното изчисление
  8. Трета глава. развитие на речевата моторна система
  9. Респираторна система
  10. Ларингеална система
  11. Горен отдел на респираторна система
  12. Развитие на механизмите за речиви моторен контрол
  13. Пластичностна нервната система
  14. Четвърта глава. Речево моторно развитие при децата
  15. Пета глава. Симптоми и синдроми при неврологични увреди при деца
  16. Нарушения на моторното планиране
  17. Нарушения на моторното програмиране
  18. Нарушения на моторнотопланиране и реализация на речта
  19. Нарушения на резонанса
  20. Нарушения на велофарингеална механизъм
  21. Нарушения на москулния тонус
  22. Нарушения на периферната нервна система
  23. Сензорни нарушения
  24. Нарушения на екстрапирамидната система
  25. Дискоординационни нарушения
  26. Нарушения на храненето
  27. Нарушения на ларингеална функция
  28. Нарушения нареспирацията
  29. Шеста глава. Одновни принципи на диагностичния процес
  30. Компоненти на клиничното изследване
  31. Изследване на функциите на тялото
  32. Артикулационен апарат
  33. Краниални нерви
  34. Артикулация
  35. Респирация
  36. Фонация
  37. Прозодика
  38. Езикова компетентност
  39. Плавност на речта
  40. разбираемост на речта
  41. Седма глава.Речева апраксия
  42. Терминология и дефиниране
  43. Разпространение
  44. Етиология и патогенеза
  45. Основна симптоматика
  46. Диагностика
  47. Терапия
  48. Осма глава. Дизартрия
  49. Определение
  50. Етиология
  51. Патогенеза
  52. Класификация и симптоматика
  53. Дискретна дизартрия
  54. Диагностика
  55. Терапия
  56. Девета глава. Синдроми с проява на дизартрия
  57. Детска церебрална парализа
  58. Придобита дизартрия
  59. Дегенеративни заболявания
  60. Нарушения ня храненето и гълтането
  61. библиография

РАЗСТРОЙСТВО НА КООРДИНАЦИЯТА НА РАЗВИТИЕТО

Какво е нарушение на координацията на развитието (DCD)?

Разстройство на координацията на развитието  е термин, използван за описване на деца, които демонстрират значителни затруднения при координиране на движения като тези, необходими за катерене на детската площадка, хващане на топки, изпълнение на задачи за писане на ръка или обличане. В резултат на това тези двигателни затруднения пречат на способността на детето да изпълнява ежедневни задачи и оказват влияние върху академичните постижения. Децата с разстройство на координацията на развитието не могат да имат затруднения с движението, обяснени с общо медицинско състояние (церебрална парализа, хемиплегия или мускулна дистрофия) и критериите не са изпълнени за всеобхватно разстройство на развитието – неуточнено.

 Какви са общите характеристики на разстройството на координацията на развитието?

Децата могат да изпитват затруднения в различни области, докато други може да имат затруднения само в определени области. Ако детето ви демонстрира някои от характеристиките по-долу и не е официално диагностицирано от лекар, важно е детето ви също да посети педиатър, за да се изключат всякакви други общи медицински състояния.

  • Изглежда тромав или неловък в движенията в сравнение с приятели на същата възраст (напр. бягане неловко или държане на ножица неловко).
  • Лошо усещане за тялото: Проблеми при определяне на разстоянието между себе си и предметите и следователно блъскане в предмети или събаряне на предмети и нахлуване в личното пространство на други хора, без да разпознават това.
  • Трудност или забавено развитие на груби двигателни (физически) умения (напр. бягане, скачане, подскачане, хващане на топки, катерене), фини двигателни умения (напр. писане на ръка, закопчаване на копчета, вдяване на мъниста, връзване на връзки на обувки) или и двете.
  • Може да показва несъответствие между двигателните способности и способностите в други области. Например, интелектуалните и езиковите умения могат да бъдат доста силни, докато двигателните умения са забавени.
  • Трудности при планиране на движение: Трудност при планиране на физически движения в контролирана последователност за изпълнение на задача или трудност при запомняне на следващото движение в последователност, въпреки че е показано или казано как.
  • Трудности при усвояване на движение: Трудности при усвояване на нови двигателни умения и веднъж научени в една среда (напр. училище) може да продължат да изпитват затруднения при изпълнение на задачата в друга среда (напр. у дома). Следователно, детето трябва да бъде обучавано на задачата отново във всяка нова среда.
  • Трудности с дейности, които изискват постоянни промени (напр. бейзбол, тенис).
  • Трудности при дейности, които изискват координирано използване на двете страни на тялото (напр. рязане с ножица, бягане, размахване на бухалка).
  • Намален баланс и постурален контрол (напр. нестабилност при прекрачване на височина или когато стоите, докато се обличате).
  • Намалена сила и издръжливост, изискващи значително повече усилия за изпълнение на същата задача като техните приятели, което води до бърза умора.
  • Бързане със задачи, тъй като бавното им изпълнение е трудно поради намален контрол или баланс.
  • Отделяне на допълнително време за изпълнение на задачи, за да се гарантира точност.
  • Трудности с печат или ръкопис.
  • Трудности с академични предмети като математика, правопис или писмен език, които изискват ръкописът да бъде точен и организиран на страницата.
  • Трудности при организирането на училищния им чин, чанта, домашна работа или дори пространството на страница.

Kakvo_predstavlyava_narushenie_na_koordinatsiyata_na_razvitie_pri_detsata.jpg

 

Какво причинява говорни и езикови проблеми?

  • Нарушения в развитието на речта са честа причина за говорни и езикови проблеми при децата. Тези нарушения в обучението са причинени от мозъка, работещ по различен начин. Детето ви може да има проблеми с възпроизвеждането на речеви звуци, използването на говорим език за комуникация или разбирането на казаното от другите хора. Проблемите с говора и езика често са най-ранният признак на умствено увреждане.
    • Загубата на слуха често се пренебрегва и лесно се идентифицира. Ако детето ви има забавяне в говора и езика, слухът му трябва да бъде тестван.
    • Недоносеността може да доведе до много видове забавяне на развитието, включително проблеми с говора и езика.
    • Разстройство на слуховата обработка описва проблем с декодирането на звуците на речта. Тези деца могат да се подобрят с говорна и езикова терапия.
    • Неврологични проблеми като церебрална парализа, мускулна дистрофия и травматично мозъчно увреждане могат да засегнат мускулите, необходими за говорене.
    • Аутизмът засяга комуникацията. Проблемите с говора, езика и комуникацията често са ранен признак на аутизъм.
    • Апраксия на речта е специфично говорно разстройство, при което детето има затруднения в последователността и изпълнението на речеви движения.
    • Селективен мутизъм е, когато детето изобщо не говори в определени ситуации, често училище.

Какво да правим при забавяне на речта и езика?

Важно е да идентифицирате говорните и езиковите проблеми рано, за да може детето ви да започне лечение. Лечението трябва да започне възможно най-скоро. Изследванията показват, че децата знаят много за езика много преди първата дума да бъде казана. Ако детето ви се нуждае от лечение, то трябва да е подходящо за развитието и индивидуално. Екипът за лечение на вашето дете може да включва лекар, аудиолог, логопед и ерготерапевт.

Здравейте, представяме Ви:

Ръководство за моторно развитие при деца

Способността на вашето дете да контролира движенията и да реагира към неговата/нейната среда започва да се развива преди раждането. Всяко бебе е уникално и расте с различни темпове. Въпреки това, има някои общи неща, които можете да направите, за да помогнете на вашето дете да развие двигателните си умения.

Ръководството се състои от 9 страници с информация за всеки период: от новородено бебе до 6 годишна възраст.

Целта на това ръководство е да предостави:
• Препратка, която да ви помогне да подготви за етапите при развитието на детето и какво да очакваме.
• Ресурс, който да ви насочи, ако подозирате или имате въпроси/притеснения за детето си развитие.

Вашият лекар/педиатър ще бъде вашият най-директен ресурс за растежа на вашето дете. Въпреки това, вие като родители сте определящи дали детето ви има затруднения в своето развитие. Доверете се на преценката си!
Ръководството включва различни етапи на развитие и стъпки, включени в грубата моторика, фината моторика, умения за самопомощ и игра.

Физиотерапевтите могат да помогнат на вашето дете да развива способността да движат големите си мускулни групи по умел и целенасочен начин. Тези умения често се споменават като „общ двигателен контрол“. пълзене, седене, ходене, бягане и скачане са примери за груби двигателни умения.

Ерготерапевтите помагат на децата успяват в различни задачи, да стават независими, продуктивни и щастливи личности. Тези задачи и уменията могат да варират в зависимост от възрастта и етапите на развитие. Ерготерапевтите подпомагат как децата и възрастните да се справят сами с ежедневни дейности: (хранене, обличане), фина моторика и груба моторика, умения за четене и писане визуално-възприемащи умения и взаимодействие, социални умения, които да помогнат на децата да станат по-независими и ангажирани в живота.

 

Ръководството може да бъде закупено както електронно, така и на хартия. За повече информация се свържете с нас на един от следните електронни канали и адреси:

 

Е-мейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Facebook страница: https://www.facebook.com/sopbg.org

Връзка със специалист: https://sopbg.org/specialist

Контактна форма: https://sopbg.org/contacts

 

 

 

 

 

Здравейте, представяме Ви:

Наръчник за груба и фина моторика за двигателно планиране

Наръчникът се състои от 20 страници с информация за всеки период: от новородено бебе до 6 годишна възраст. С добавени пример, игри, състояния и как родителят трябва да подходи във всяка една ситуация.

Двигателното развитие наподобява физически и бързи дейности, а мозъкът на вашето дете е важен компонент от това. Това включва мозъка и мускулите на вашето дете да постигнат и използват важни способности като език, социално и емоционално участие и поведение.

Моторните умения на вашето дете могат да спомогнат за установяването на близка човешка връзка. Помислете за това: когато вашето новородено протяга малката си ръчичка, това движение на протягане привлича вниманието ви и привлича емоциите ви по-близо до детето ви и в резултат на това вие ще започнете да се смеете и да говорите с него или нея.

Има два аспекта на развитие, които стимулират развитието на етапите на развитие на бебето и променят нивата от безпомощно към напълно независимо:
* Развитието на грубата моторика включва развиване на мускулите, използвани за движение и поддържане на позата.
* Развитието на фината моторика включва развиване на по-малките мускули за специфични задачи.

 

Наръчникът може да бъде закупен както електронно, така и на хартия. За повече информация се свържете с нас на един от следните електронни канали и адреси:

 

Е-мейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Facebook страница: https://www.facebook.com/sopbg.org

Връзка със специалист: https://sopbg.org/specialist

Контактна форма: https://sopbg.org/contacts

 

 

 

 

 

Когато вашето бебе наближава прохождането, има много етапи на развитие, които да очаквате с нетърпение, като прохождане и говорене. Но не всички малки деца проговарят рано, което може да е тревожно за родителите, които се чудят дали нещо не е наред.

„Как да накарам малкото си дете да говори?“ е често срещан въпрос, който родителите си задават. Да накарате вашето мъниче да проговори няма да стане за една нощ — изисква търпение и последователност.

Първо, нека обсъдим какви етапи в речта се очакват при малки деца. До първия рожден ден повечето едногодишни деца могат да произнасят две думи последователно. В повечето случаи тези думи са „мама“ и „татко“.

На 15 месеца се добавят още една или две думи. Трябва също така да има много прото-декларативно посочване: посочване към обект и вокализиране на звук. Повечето 18-месечни могат да кажат поне 6 думи и ще започнат да повтарят други.

Те също могат да разпознаят и да посочат няколко части на тялото. Езиковите умения наистина напредват между 18 месеца и 2 години. Едно двегодишно дете трябва да каже няколко фрази от две думи и около 50 единични думи.

talking-kid.jpeg

Ще има и много звуци, които изглеждат като разговори, но са неразбираеми. Това се нарича жаргонизъм. До 3-годишна възраст вашето малко дете трябва да започне да казва изречения от 3 думи и да води кратки разговори. Яснотата на речта трябва да прогресира от 70% на 3-годишна възраст до 100% на 5-годишна възраст

  • До 18 месеца малките деца трябва да знаят поне 10 думи, но развитието на всяко дете е различно.
  • Насърчавайте вашето малко дете да говори, като създавате възможности за говорене, разширяване на езиковите им умения и четене заедно.
  • Проследявайте напредъка на детето си, като си водите дневник и отделяте 30 минути всеки ден за игра, фокусирана върху езика.
  • Консултирайте се с логопед, ако се притеснявате за езиковото развитие на вашето малко дете или ако то не достига говорни етапи.

Как да накарам малкото си дете да проговори

Имате безброй начини да създадете възможности за говорене, които ще насърчат вашето малко дете да започне да говори. Тези възможности обикновено възникват, когато детето ви иска нещо.

За да тръгнете топката, можете да поставите любима играчка извън обсега. Изчакайте детето ви да го види и тогава го оставете да поиска.

Ако вашето малко дете започне да сочи, вместо да говори, кажете: „Искаш ли червената кола? Ето я червената кола.” Това ще им помогне да разберат как да използват своите комуникационни и говорни умения, за да поискат помощ.

Друг начин е да предвидите какво търси вашето малко дете и след това отново да го поставите на недостъпно място. Ако е време за закуска и обикновено искат кисело мляко, изчакайте, докато го поискат.

Когато се разхождате из дома си, опитайте се да пренаредите някои от играчките на вашето малко дете . Поставете предметите на масата или рафтовете - дръжте ги на нивото на очите на малкото дете, за да може да ги забележи. След това изчакайте малкото ви да го поиска.

Ако имате пъзели или г-н Картофена глава, която е отлична за обучение на части от тялото, трябва да изчакате да им дадете частите, докато те поискат. Повтаряйте това, което вашето малко дете казва или се опитва да каже.

Една от любимите ни игри е да играем на забравящия родител. Това върши чудеса, като фино ангажира малките деца, като същевременно повишава увереността им, когато си спомнят нещо.

По време на рутина, като например обличане, направете нещо нередно или се преструвайте на забравяне. Забравете да им обуете панталоните и преминете направо към чорапите и обувките.

Оставете малкото си дете да разбере грешката ви и след това го похвалите като: „Да, панталоните са преди обувките. Добра работа."

Ако вашето малко дете не го схваща, можете неусетно да посочите грешката си. Кажете нещо като: „О, къде са ти панталоните? Мама забрави ли?“ Вашето малко дете ще обича да играе това.

Когато се опитвате да разширите езиковите умения на вашето малко дете, винаги трябва да се фокусирате върху достигането на следващото ниво. Не се опитвайте да прескачате напред и да научите малкото си нещо, което е твърде сложно, но също така избягвайте да се връщате назад.

Много малки деца говорят или общуват само с няколко думи. Вашата цел е постепенно да увеличите техния речников запас.

Докато правите това, винаги слушайте детето си и следвайте примера му. Прескачането към нещо твърде сложно няма да ги ангажира или насърчи дори да опитат. Не забравяйте, че забавлението е най-добрият начин да научите.

Езикът е естествен за почти всички деца, но напредъкът ще бъде подпомогнат, ако използвате теми, които ги интересуват. Детето ви обича ли животните? Говорете за животни, които виждате в реалния живот, или за тези, които виждате в книгите.

Слушайте и наблюдавайте, докато вашето мъниче се опитва да общува. Включили сме няколко стратегии, които можете да следвате:

Направете думите по-големи

Като малко дете детето ви вероятно ще може да каже няколко думи. Така че, отлично място да започнете е като добавите повече думи към това, което казват.

Да кажем, че ви подават кола играчка и казват думата „кола“. След това го върнете и кажете: „Да, кола, голяма синя кола. Отива в стая в стая.

Вземете всичко, което детето ви дава, и го увеличете леко, преди да го върнете. Това е стратегия, която можете да използвате от най-ранна възраст, дори ако вашето малко дете все още не говори.

Ако посочите топка, кажете: „Топка! Това е голяма топка.” Използвайте малки думи, които могат да бъдат разбрани и имитирани.

Имитират

Когато вашето малко дете се опитва да каже дума, използвайте това, което ви дава, и го имитирайте. Подобно е на това, което правите, когато бебетата бърборят. Имитирате техните звуци и думи, показвайки им, че са чути.

На свой ред вашето малко дете ще започне да имитира вас и вашите думи, като по този начин разширява езиковите си умения.

Опишете и коментирайте

Бъдете спортен коментатор по време на игра - разкажете и опишете какво прави вашето малко дете. Ако играят с топка, кажете: „Вие подскачате топката – тя върви нагоре-надолу . “ Определители на ударението и местоимения в помощ на граматиката.

Помогнете на детето си да се организира, като правите предложения. Ако детето ви обича да играе със селскостопански животни, предложете да поставите овцете в обора.

Това ще даде тласък на тяхното мислене, давайки им нова перспектива за разглеждане. Но не забравяйте да следвате техните сигнали - не ставайте режисьор на пиесата.

Елиминирайте негативизма и тестването

Малките деца все още се учат, така че ако продължите да посрещате усилията им с негативизъм, те в крайна сметка ще спрат да опитват. Разширете думите им, вместо да казвате, че е грешно.

Ако вашето малко дете произнася погрешно думата „слон“, обърнете го и повторете утвърдително „Да, слон“. Това е по-полезно, отколкото да кажете отрицателно „Не, слонче“.

Правейки това, вие коригирате, без да сте прекалено груби.

Трябва също да се опитате да ограничите тестването. Ако вие и вашето малко дете играете, избягвайте да питате непрекъснато как се казват различните играчки. Многократното им тестване, особено по време на игра, може да стане досадно и да наруши забавлението.

Етикетирайте своята похвала

„Добра работа“ е лесно да се каже, но е най-добре да бъдете конкретни. Обозначете похвалата си, като кажете неща като: „Добра работа, опаковахте всичките си играчки“. Това засилва добрите неща, които правят, като насърчава доброто поведение.

Докато вашето малко дете разширява своя речников запас, разширете похвалата си. Вместо да казвате „Добра работа“, използвайте „Хубава работа, казвайки моля“ или „Хубава работа, казвайки благодаря“. Вие също помагате да се създаде положително усещане около комуникацията, като ги мотивирате да продължават да опитват и да добавят още думи.

Повечето от нас са виновни, че винаги поемат отговорността за ситуациите с нашите малки деца. Важно е обаче да им дадете ред, когато е възможно. Това е фантастичен начин за упражняване на комуникационни умения, дори и да не включва говорене.

Да приемем, че вашето малко дете ви поглежда, ако има нужда от помощ за нещо, като отваряне на кутия със сок. Попитайте детето си: „Имате ли нужда от помощ при отварянето на кутията?“ След това изчакайте, докато ви го подадат, като по този начин вземете ред.

Отговаряйте бързо

Докато вашето малко дете се учи да говори, важно е да му покажете важността на комуникацията. Бързата реакция е чудесен начин да направите това.

Незабавното реагиране както на думи, така и на жестове може да помогне на детето ви да развие и моделира по-напреднали езикови умения.

Фантастичен начин за проследяване на напредъка е воденето на дневник. Обърнете внимание на думите, които вашето дете използва или жестове, за да общува. Може да се отдалечат от нежелани неща, да не искат или да поклащат глава.

Комуникативните жестове са решаваща част от обучението как да говорите. Вашето малко дете трябва да свързва думите със съответните им действия, като поздрав или сбогом, махане или ръкостискане.

Продължавайте да записвате постигнатото и след това надграждайте върху това. Наличието на дневник също е полезно, ако вашето малко дете трябва да посети специалист.

Въпреки че вашето малко дете ще надгражда езиковите си умения през целия ден, намерете 30 минути, в които и двамата можете да се концентрирате върху игра, която е фокусирана върху разширяването на думите.

Четенето с малки деца, за да ги накарате да говорят, е различно от четенето на приказка преди лягане . Тук искате те да гледат книгата с вас. На всяка страница посочете снимките, задайте въпроси и им помогнете да опишат.

 

Подготовка за първи клас. Важни етапи.

Постъпването в първи клас е важен етап в живота на всяко дете. През периода на предучилищната подготовка, децата изграждат определени навици и знания. По този начин периодът на адаптация към новите условия значително се облекчава. Училищната готовност е предпоставка за по-малко стрес и по-голяма увереност на детето. Тя е съвкупност от:

– интелектуална зрялост

– личностна и психологична зрялост 

– социална зрялост 

Ето и някои основни страни, на които трябва да обърне внимание всеки родител на бъдещ първокласник.

*Общото психофизическо и интелектуално развитие на детето отразяват общото ниво на развитие на първокласника, готовността му за нова учебна дейност и усвояване на знания и умения. Това е един от основните показатели, по който може да се прогнозира успешното справяне в училище. Той отразява и резултата от предхождащото доучилищно обучение. Същевременно, развитието на децата на тази възраст често е скокообразно и много пъти се случва изоставащи деца да дръпнат изведнъж.

*Личностните особености и емоционалното състояние на детето. Всички първокласници се намират в нова ситуация и за тях е нормална повишената тревожност. Постъпването в училище е предизвикателство, независимо от нивото на подготовка и зрялост на детето. За да не се задълбочи тревожността и да се превърне в постоянно състояние, затрудняващо адаптацията, водеща трябва да е позитивната нагласа към училищния живот.

*Основи за овладяване на математика и роден език. Това означава, че при детето в достатъчна степен са развити пространственото и зрителното възприятие, фината моторика и зрително-моторната координация, има изградени начални математически представи и извършва елементарни логически операции, развит е фонематичният му слух (може да отделя звуковете в потока на речта и да определя гласните и съгласните звукове), познава буквите от родната азбука.

*Формирани учебни навици. Те отразяват резултата от педагогическото въздействие преди тръгването на детето в училище и включват уменията му за контролиране на вниманието при извършване на определена учебна дейност, налагане на самоконтрол и волево усилие,  правилна стойка при седене на чина, грижа за работното място и ученическите принадлежности, умение да работи чисто и старателно и т.н. Важно е да формираме положително отношение към ученето.

 

purvi-klas.jpg

Етапи на развитието: Дейности за бебета и малки деца за изграждане на фини двигателни умения

Това е списък с фини двигателни умения, които децата трябва да демонстрират на възраст между 0 и 2 години. 

0-3 месеца 

  • Доближава ръце до устата
  • Движи ръцете
  • Може да размахва ръце към играчки
  • Ръцете започват да се отварят повече

3-6 месеца

  • Държи малък предмет в ръка (без палец, пъхнат в ръка)
  • Държи ръцете заедно
  • Посяга към играчките с двете си ръце
  • Избутвания на ръце, когато е по корем
  • За кратко държи играчка като дрънкалка
  • Следва предмети с очи във всички посоки

6-9 месеца

  • Поднася играчки към устата
  • Прехвърля предмети от едната ръка в другата
  • Държи ръцете отворени и отпуснати през повечето време
  • Започва да има способността да взема малки храни като бисквитка

9-12 месеца

  • Способен да освободи предмет доброволно
  • Дава играчка, когато бъде помолено
  • Прелиства страници от книга по няколко страници наведнъж
  • Започва да поставя предмети в кош
  • Посочва обекти

12-18 месеца

  • Пляска с ръце
  • Поставя предмети и играчки в кош
  • Маха за довиждане
  • Използва и двете си ръце за игра
  • Може да изолира показалеца със затворени други пръсти
  • Драска с пастел
  • Започва да използва лъжица и чаша

18-24 месеца 

  • Може да построи блокова кула с помощта на 3-4 блока
  • Може да вгнездява
  • Прелиства страници от книга една по една
  • Започва да държи пастели с върховете на пръстите и палеца

baby.jpg

Анкета

Трябва ли държавата да се намеси при липсата на опитни педагози при деца със СОП?

No answer selected. Please try again.
Please select either existing option or enter your own, however not both.
Please select minimum 0 answer(s) and maximum 4 answer(s).
/component/communitypolls/?task=poll.vote
1
radio
[{"id":"1","title":"\u0414\u0430, \u0437\u0430\u0434\u044a\u043b\u0436\u0438\u0442\u0435\u043b\u043d\u043e \u0435!","votes":"589","type":"x","order":"1","pct":90.06000000000000227373675443232059478759765625,"resources":[]},{"id":"2","title":"\u0414\u0430, \u043d\u043e \u043d\u0435 \u043d\u0430 \u0432\u0441\u044f\u043a\u0430 \u0446\u0435\u043d\u0430.","votes":"46","type":"x","order":"2","pct":7.03000000000000024868995751603506505489349365234375,"resources":[]},{"id":"3","title":"\u041d\u0435 \u0435 \u0440\u0430\u0431\u043e\u0442\u0430 \u043d\u0430 \u0434\u044a\u0440\u0436\u0430\u0432\u0430\u0442\u0430.","votes":"12","type":"x","order":"3","pct":1.8300000000000000710542735760100185871124267578125,"resources":[]},{"id":"4","title":"\u041d\u044f\u043c\u0430 \u043d\u0443\u0436\u0434\u0430, \u0434\u044a\u0440\u0436\u0430\u0432\u0430\u0442\u0430 \u043f\u0440\u0430\u0432\u0438 \u0434\u043e\u0441\u0442\u0430\u0442\u044a\u0447\u043d\u043e.","votes":"7","type":"x","order":"4","pct":1.0700000000000000621724893790087662637233734130859375,"resources":[]}] ["#ff5b00","#4ac0f2","#b80028","#eef66c","#60bb22","#b96a9a","#62c2cc"] ["rgba(255,91,0,0.7)","rgba(74,192,242,0.7)","rgba(184,0,40,0.7)","rgba(238,246,108,0.7)","rgba(96,187,34,0.7)","rgba(185,106,154,0.7)","rgba(98,194,204,0.7)"] 350
bottom 200

Кой е тук

В момента има 153  гости и няма потребители и в сайта

Copyright © 2024 Деца със специални образователни потребности - СОП  Rights Reserved.

On Screen Facebook Popup by Infofru

Подкрепете ни като харесате страничката ни във Facebook. :) Благодарим Ви!

Затвори