Една начална учителка от Пловдив научи езика на Брайл, за да може да преподава на свой незрящ ученик в масовото училище. Друга преподавателка в НУМТИ „Добри Петков“ диктува по няколко страници с ноти на момче, което заради заболяването си не може да чете партитури - за да се качи то на сцената със своята флейта.
Днес незрящият Цветан е на 21 г., второкурсник по право в Пловдивския университет, и иска да стане юрист. А Явор е студент в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и мечтае да има банда, с която да свири на джаз флейта по клубовете.
Зад успеха им стоят сърцати професионалисти и инатът им да намерят своя път, въпреки неравния старт и препъни-камъните в системата.
Не всички деца със специални образователни потребности обаче успяват в това. Около 38% от тях завършват масово училище по държавните образователни стандарти и взимат диплома за средно образование като останалите ученици, стана ясно днес на конференция „Професионално ориентиране и професионално образование на учениците със СОП. Темата е във фокуса на инициативите по повод 15 г. от създаването на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) в Пловдив.
Шефката му д-р Катя Стоилова стои зад първата програма за учители, които работят с ученици със СОП. От създаването й са минали почти 20 г. и все още се борим с негативни нагласи спрямо тези деца в системата на образованието, отчете проф. Дора Левтерова от ПУ „Паисий Хилендарски“.
Нормативно вече има възможности за професионално обучение на ученици със СОП, за да вземат живота си в ръце след средното училище. Могат дори да валидират знания, ако са прекъснали училище преди завършването на определена степен, а после са осъзнали нуждата да продължат. Проблем са обаче свръхподкрепата или липсата на ангажираност от страна на родителите, негативната нагласа „Ама те не могат“, недостатъчната гъвкавост на професионалното образование, слабият интерес от страна на работодателите, сегрегацията, посочи проф. Левтерова.
