Дете със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Публикувано: 10.11.2026 · 9 мин четене

Накратко.

• Подкрепата в училище наистина помага на децата със СДВХ: вниманието, ученето, поведението и отношенията с другите деца се подобряват — стъпка по стъпка.
• Хиперактивността и импулсивността се променят по-трудно. При тях помага да дадем на детето повече възможност за движение, вместо да искаме от него да седи мирно.
• В повечето проучвания подкрепата я дават самите учители и училищни специалисти — тоест много може да се направи и в обикновения клас.
• Не е нужно да правите всичко наведнъж. Започнете с едно затруднение, една идея и 2–4 седмици търпение.

Какво е СДВХ — с две думи

СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, на английски ADHD) е състояние, свързано с развитието на мозъка. Детето може трудно да задържа вниманието си, да се организира, да следва инструкции, да изчаква реда си или да стои на едно място.

Важно е да го кажем ясно: това не е мързел и не е вина на родителите. Детето не „не иска“ — на него просто му е по-трудно. СДВХ не означава, че детето не може да учи успешно. С подходяща подкрепа то може да участва по-пълноценно в класа и да покаже силните си страни.

Повече за признаците: Хиперактивност и дефицит на вниманието при децата и Маркери за хиперактивност и дефицит на вниманието.

Какво показва науката

През юли 2025 г. изследователи от Университета в Йорк (Великобритания) обобщиха 26 рандомизирани контролирани проучвания на подкрепа в училище за деца и младежи със СДВХ на възраст от 4 до 18 години. В общия анализ влизат 22 от тях с 1962 участници [1].

„Рандомизирано контролирано“ означава, че децата са разпределени по жребий: едни получават подкрепата, други — не, и после се сравняват. Това е един от най-сигурните начини да се провери дали нещо помага.

Колко помага подкрепата в училище. Размер на ефекта (d на Коен) по данни от [1]: 0,2 = малък, 0,5 = среден ефект.

Как да го разбираме

• Помага — стъпка по стъпка. Промените са малки до умерени, но са сигурни (статистически значими). Всяко дете реагира по своему, затова търпението и последователността са ваши съюзници.
• Най-много печелят вниманието и ученето. При учениците в началния етап ефектът върху тях е по-силен — още една причина подкрепата да започне рано.
• Хиперактивността и импулсивността се променят по-трудно. Затова не е честно да очакваме от детето „просто да седи мирно“. Много по-полезно е да нагодим средата — например с кратки паузи за движение.
• Учителите могат много. В 17 от 24-те проучвания, които посочват кой прилага подкрепата, това са учители и други училищни специалисти.

5 практични подхода за класа

Подходите по-долу съчетават изводите на обзора [1] с насоките на CDC (САЩ) [2] и NICE (Великобритания) [3]. Те не са една обща програма, изпитана като цяло. Не е нужно да ги прилагате всички — изберете един-два, които ви изглеждат най-лесни за начало.

1. Кратки и ясни инструкции — една стъпка наведнъж

Когато чуе няколко неща наведнъж, детето със СДВХ лесно губи нишката — не защото не слуша, а защото му е трудно да задържи всичко наум. Разделете задачата на малки стъпки и давайте следващата, когато предишната е готова.

Още примери:

• Вместо „Внимавай!“ → „Погледни към мен. Слушай първата задача.“
• Вместо „Подреди си чина.“ → „Остави на чина само учебника и молива.“
• Вместо „Пиши по-бързо.“ → „Напиши първите два реда. После ще проверим заедно.“
• Вместо „Не забравяй домашното.“ → „Запиши домашното в бележника и ми го покажи преди звънеца.“

Как да я кажете:

• Кажете инструкцията, когато детето ви гледа. Можете първо да го повикате по име — спокойно и с усмивка.
• Подкрепете устната инструкция с написана — на дъската, на листче или на картичка на чина [3].
• Помолете детето да повтори със свои думи какво ще прави.

2. Предвидим ден

Когато детето знае какво следва, се чувства по-сигурно, по-лесно се организира и по-леко минава от една дейност към друга.

• Дневна програма на видно място — с думи или с картинки.
• Предупреждение преди смяна: „След 5 минути приключваме и започваме четене.“ [2]
• Кратък списък със задачи — детето с удоволствие отмята всяка готова задача.
• Една папка за домашните и едно и също място за нещата в чантата [2].

3. Конкретна похвала — веднага

Децата със СДВХ често чуват повече забележки, отколкото похвали. Всяка конкретна похвала им показва, че ги виждате и че усилията им имат значение. Забелязвайте доброто и го казвайте на глас — веднага и конкретно. Формулата е проста: какво видях + защо е важно.

• Вместо „Браво!“ → „Започна задачата сам. Това е важна стъпка.“
• Вместо „Много добре.“ → „Изчака реда си, докато Мария говореше. Благодаря ти.“
• Вместо „Най-сетне!“ → „Довърши цялата страница. Виждам, че се постара.“

Помагат и малки, бързи поощрения: точка в картата за деня, избор на занимание, роля на помощник в класа. Поощренията и картата за деня са част от добре проучените подходи за поведението в класа [2].

4. Среда, която помага

Насоките на NICE [3] съветват средата да се нагоди към детето. Например:

• ✅ място за сядане с по-малко разсейване — например по-далеч от вратата и прозореца;
• ✅ по-малко шум — при самостоятелна работа някои деца ползват слушалки;
• ✅ по-кратки периоди на работа с паузи за движение — например да раздаде листовете или да изтрие дъската;
• ✅ картичка „Нужна ми е почивка“, която детето показва, вместо да стане внезапно;
• ✅ дългите задачи — разделени на по-кратки части [2];
• ✅ помощник на учителя, когато има такъв.

Не всяка промяна пасва на всяко дете — и това е напълно нормално. Опитвайте по една и наблюдавайте какво помага точно на вашето.

5. Родители и учители — един отбор

Детето печели най-много, когато възрастните около него действат заедно. Договорете се за 1–2 конкретни цели и си пишете кратко всеки ден. CDC посочва като полезна картата за деня с ежедневна връзка с родителите [2]. Ето пример:

Бележка от учителя: ……………… Подпис на родител: ………………

• Учителят отбелязва ✓ в края на часовете — отнема секунди.
• Детето носи картата у дома всеки ден.
• Родителят се радва на всяко ✓ заедно с детето. Празните квадратчета не са повод за наказание — утре е нов ден.
• Заедно се договаряте за малка награда у дома, когато детето събере уговорения брой ✓ — например избор на вечерна игра.
• Започнете с цели, които детето постига в повечето дни, и ги вдигайте постепенно. Така детето по-често усеща успех.

За родителите: малки неща, които помагат у дома

Вие познавате детето си най-добре. Ето няколко идеи, които правят деня по-спокоен — и за детето, и за вас.

• Сутрешен списък с картинки: ставам → обличам се → закуска → зъби → чанта → обувки.
• Чантата — вечерта, по кратък списък и заедно с детето.
• Домашната работа — на едно и също място и време, без телевизор наблизо, на кратки части с паузи. Още идеи: Топ 10 съвета за домашна работа.
• Една инструкция наведнъж и у дома: „Обуй си обувките.“, а не „Обличай се, че закъсняваме!“
• Сън и движение — достатъчно сън и много движение през деня помагат на всяко дете.
• Говорете с учителя рано — споделете какво помага у дома и попитайте какво работи в класа. Вие сте част от един отбор.
• Грижете се и за себе си. Почивката и подкрепата от близките ви дават сили за ежедневието.

Ако ви предложат обучение за родители, това не е упрек. Насоките на NICE казват точно това: то не означава, че сте сбъркали като родители. Целта е да получите повече инструменти, защото децата със СДВХ имат нужда от повече подкрепа от обичайното [3].

За учителите: списък за проверка

• ☐ Детето седи на място с по-малко разсейване.
• ☐ Инструкциите са кратки — една стъпка — и са написани.
• ☐ Дневната програма е на видно място.
• ☐ Предупреждавам няколко минути преди смяна на дейността.
• ☐ Казвам на глас няколко добри момента всеки ден.
• ☐ Има паузи за движение.
• ☐ Дългите задачи са разделени на части.
• ☐ Всеки ден изпращам кратка обратна връзка на родителите.

Вижте и: Как да приобщим в класа дете със специални образователни потребности (СОП) и 10 причини детето ви да има проблеми с фокусирането в училище.

Как да започнете: план за 2–4 седмици

1. Изберете едно затруднение, което най-много пречи на ученето — например „не започва задачата сам“. Запишете кога и колко често се случва.
2. Изберете една стратегия от горните и се договорете кой какво прави — в класа и у дома.
3. Прилагайте я всеки ден по един и същи начин и отбелязвайте в картата за деня.
4. След 2–4 седмици обсъдете: по-лесно ли започва задачите? По-спокойно ли е? Запазете, променете или сменете стратегията.

Отбелязвайте и малките успехи — те показват, че сте на прав път. Това е примерен план за организация, а не изпитан клиничен протокол. Ако детето има план за подкрепа в училище, целите може да се свържат с него. Вижте и Описание и доклад за напредъка на дете със СОП.

Кога да потърсите специалист

Да потърсите специалист не означава, че сте пропуснали нещо. Понякога точно това е най-добрата следваща стъпка. Помислете за консултация, когато:

• затрудненията продължават месеци и пречат на ученето, приятелствата или живота у дома;
• подкрепата в училище не помага след няколко опита;
• детето е често тъжно или тревожно или казва за себе си, че е „лошо“ или „глупаво“.

СДВХ се установява от квалифициран специалист (например детски психиатър) след цялостна оценка, а не само по въпросник [3]. Стратегиите в тази статия не предотвратяват СДВХ, но ранната подкрепа може да намали част от трудностите с ученето, организацията и отношенията. Ако имате въпрос, вижте Връзка със специалист.

Какви са ограниченията

• Проучванията използват различни подходи, продължителност и начини на измерване, а резултатите им се различават.
• От 26-те проучвания 6 са с висок риск от пристрастност, а 12 — с някои съмнения. В повечето оценяващите са знаели кои деца получават подкрепата.
• При общите симптоми и при вниманието има признаци, че проучванията с добри резултати се публикуват по-често. Затова реалният ефект може да е малко по-малък.
• Обзорът не проверява дали подобренията се запазват дълго след края на подкрепата.
• Подкрепата в училище е важна, но не замества индивидуалната оценка и лечението, когато са нужни.

Накрая

Целта не е детето да бъде като всички останали, а да получи истински шанс да учи, да участва и да развива силните си страни. Всяка малка, последователна стъпка — в класа и у дома — има значение. И не сте сами в това.

Източници

1. Yegencik, B., Bell, B. T., & Deniz, E. (2025). School-based randomized controlled trials for ADHD and accompanying impairments: a systematic review and meta-analysis. Frontiers in Psychology, 16, 1611145. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2025.1611145
2. Centers for Disease Control and Prevention (CDC). ADHD in the Classroom. https://www.cdc.gov/adhd/treatment/classroom.html
3. National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Attention deficit hyperactivity disorder: diagnosis and management (NG87). https://www.nice.org.uk/guidance/ng87/chapter/Recommendations