Кога можем да говорим за сензорно-интегративна дисфункция?

Кога можем да говорим за сензорно-интегративна дисфункция?

Сензорно-интегративната дисфункция е налице, когато има нарушения на обработката на сензорни сигнали, появяват се дисфункции в двигателното, когнитивното развитие, както и в поведенческите характеристики на детето.

Целта на сензорната интеграция е да укрепи, балансира и развие лечението на сетивните стимули от централната нервна система.

Симптоми на нарушение на сензорната интеграция

- прекомерна или неадекватна чувствителност към тактилни, зрителни, слухови стимули, както и движение, например, избягване докосването на определени текстури (пясък, каша);

- избягване на моделиране с пластилин, рисуване с пръсти;

проблеми с манипулацията, употреба на прибори за хранене, ножици;

- неправилно улавяне на молив;

- свръхчувствителност към звуци, светлина;

- трудности при писане и четене;

- трудности при слушането на препоръки;

проблеми с каране на колело;

- избягване на езда на люлки, въртележки или прекомерен ентусиазъм за тези игри;

- трудно разграничаване на ляво/дясно, особено когато детето няма време да мисли;

- нисък праг на толерантност за близост на друго лице;

- твърде високо или твърде ниско ниво на двигателна активност, нарушения на мускулния тонус;

- слаба моторна координация (тези проблеми могат да се отнасят до големи или малки двигателни умения);

- затруднение в концентрацията, импулсивност;

- бърза умора;

- отхвърляне на социални контакти;

- закъснение в развитието на речта, двигателното развитие, както и трудностите при ученето;

- слаба организация на поведението, липса на планиране

Сензорната последователност (набор от упражнения) се създава въз основа на сензорната диагностика поотделно за всяко дете. Упражненията включват:

    - тактилна стимулация (стимулиране на ръцете, краката, лицето, устата, повърхността на тялото);

    - визуални (упражнения в затъмнена стая, стимулиране на зрението с помощта на ярки предмети);

   - обонятелни (стимулиране чрез остри и слаби стимули в зависимост от вида на разстройството на чувствителността: хипо- или свръхчувствителност);

    - вестибуларни (завои, сомчета, скокове на пружинираща повърхност);

Благодарение на внимателно подбраните упражнения в рамките на терапията, детето може да подобри:

    - развитие в областта на големи и малки двигателни умения;

    - внимание и концентрация;

    - визуални и слухови способности;

    - самосъзнание и самоуважение.