Двигателно планиране и сензорна дисфункция при децата

Двигателните умения /моторика/ обуславят способностите на детето да се премества, придвижва, сменя позицията си и използва ръцете си за различни дейности. В основата на движенията е двигателния контрол, управляван от нервната и опорно- двигателната система. Той включва постурален контрол до развиване на баланс във всички пози. Моториката се дели на две групи:

-глобална /груба/ моторика, движения на тялото и крайниците

-фина моторика- движения на малките мускули на ръката и пръстите

 

Това е най- сложният аспект на движението, който е свързан с вниманието, проприоцепцията, сетивността и вестибуларния апарат. От него зависи планирането на мозъка към кои мускули и в каква последовтелност да изпрати информация за извършване на движение. Значението на двигателното планиране се изразява в заучаването на нови действия и дейности, които стават автоматични и не се налага да мислим как да ги извършваме.

 

Диспраксията е част от сензорно-интегративните дисфункции. Децата с диспраксия не могат да планират своите действия. Най- чести индикатори са:

-детето не знае как да играе

-избягва групови дейности и игри

-не може да разрешава проблеми

-не изследва средата

-неорганизирани действияНеобходимо е детето да се изследва от специалист-ерготерапевт и/или сензорен терапевт дали не е нарушена неговата сензорно- интегративна функция. Ако има нарушения-то тогава се нарича сензорно- интегративна дисфункция.

 

Сетивата, чрез които постъпва сензорната информация са:зрение, слух, обоняние, вкус, вестибуларен апарат, перцепция и проприоцепция.

 

Децата със сензорно-интегративна дисфункция могат да изпитват затруднения във всички сфери на ежедневието, особено децата с нарушения в няколко сензорни системи. Необходимо е специфично изследване за идентифициране на дисфункциите, както и използване на специфични терапевтични подходи за интервенция.

Процесът на сензорна итгерация започва още от раждането и нарушения могат да се наблюдават в най- ранна възраст. Някои промени в поведението на детето, както и специфично изоставане,може да са показател за сензорно-интегративна дисфункция.

 

Сензорно-интегративната дисфункция е налице, когато има нарушения на обработката на сензорни сигнали, появяват се дисфункции в двигателното, когнитивното развитие, както и в поведенческите характеристики на детето.

Целта на сензорната интеграция е да укрепи, балансира и развие лечението на сетивните стимули от централната нервна система.

 

- прекомерна или неадекватна чувствителност към тактилни, зрителни, слухови стимули, както и движение, например, избягване докосването на определени текстури (пясък, каша);

- избягване на моделиране с пластилин, рисуване с пръсти;

проблеми с манипулацията, употреба на прибори за хранене, ножици;

- неправилно улавяне на молив;

- свръхчувствителност към звуци, светлина;

- трудности при писане и четене;

- трудности при слушането на препоръки;

проблеми с каране на колело;

- избягване на езда на люлки, въртележки или прекомерен ентусиазъм за тези игри;

- трудно разграничаване на ляво/дясно, особено когато детето няма време да мисли;

- нисък праг на толерантност за близост на друго лице;

- твърде високо или твърде ниско ниво на двигателна активност, нарушения на мускулния тонус;

- слаба моторна координация (тези проблеми могат да се отнасят до големи или малки двигателни умения);

- затруднение в концентрацията, импулсивност;

- бърза умора;

- отхвърляне на социални контакти;

- закъснение в развитието на речта, двигателното развитие, както и трудностите при ученето;

- слаба организация на поведението, липса на планиране

 

Сензорната последователност (набор от упражнения) се създава въз основа на сензорната диагностика поотделно за всяко дете. Упражненията включват:

- тактилна стимулация (стимулиране на ръцете, краката, лицето, устата, повърхността на тялото);

- визуални (упражнения в затъмнена стая, стимулиране на зрението с помощта на ярки предмети);

- обонятелни (стимулиране чрез остри и слаби стимули в зависимост от вида на разстройството на чувствителността: хипо- или свръхчувствителност);

- вестибуларни (завои, сомчета, скокове на пружинираща повърхност);

 

Благодарение на внимателно подбраните упражнения в рамките на терапията, детето може да подобри:

- развитие в областта на големи и малки двигателни умения;

- внимание и концентрация;

- визуални и слухови способности;

- самосъзнание и самоуважение.