Какво знаем и не знаем за лимбичната система

КАКВО ЗНАЕМ И НЕ ЗНАЕМ ЗА ЛИМБИЧНАТА СИСТЕМА И ЗАЩО НЕЙНОТО ПРАВИЛНО ФУНКЦИОНИРАНЕ Е ВАЖНО ЗА ДЕЦАТА

Емоционалната система
Връзката на цингуларните и префронталните области на лимбичната система са тясно свързани, тук се осъществява емоционалната оценка на болката.
Терминът „лимбична система“ се отнася до региони в мозъка, които контролират автономната нервна система и координират висцеларните реакции, емоциите и мотивацията. Невроендокринната система на хипоталамуса също е под контрола на лимбичната система. Лимбичната система играе важна роля в ученето и в паметовите функции.
Лимбичната система е включена във всички поведенчески и мисловни процеси. Емоционалните изрази на страх, гняв, агресия, и т.н., както и обучението и формирането на паметта са силно повлияни от лимбичната система.

Амигдала:
Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Амигдалата най-често се свърза с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие, в отрицателен смисъл, т.е. на агресия.
Състояния като гняв, отбягване и определени защити, се активират благодарение на амигдала. Тя е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността, аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес, фобиите и шизофренията.

Правени са изследвания с маймуни, ненавършили шест месеца с повредена амигдала. В последващото си развитие те са показали лоша социална адаптация. И причината тук не е само в емоционалната проява на страх, но и във възможността да предугаждаш, и да разпознаваш тази емоция у другите. Тази увреда се свързва с развитието на аутизма и социалната слепота.
Амигдалата играе ключова роля в изявата на такива важни емоции като страх, гняв, агресия, но и като център, който помага за бързо разпознаване на тези емоции у другите. По този начин, тя е отговорна за реализацията на социалната активност у хората.

Хипокампусът-
Вторичната памет е вид памет, която може да се запази за няколко дена или до десетилетия. Тя се различава сткруктурно и функционално от кратката първична памет, която запазва информацията за около 18 секунди средно. Биологично кратката памет е временна мрежа от неврони(мозъчни клетки), които се превръщат в продължителна памет в процеса на повтаряне и значимо асоцииране. Много се знае за биологичния механизъм на продължителната памет, но процеса на потенциалното запомняне, който включва физическа промяна в структурата на невроните, което се счита за механизмът по-който първичната памет става вторична. Вторичната памет избледнява в процеса на естественото забравяне, няколко припомняния на тази информация може да са нужни, за да се затвърди във вторичната памет да се задържи за години, зависимо от дълбочината на обработването на информацията. Индивидуални припомняния може да се правят с продължителни и увеличаващи се интервали от време. За пример първо след ден, след това след седмица и след месец.

Хипокампусът подпомага ученето и изграждането на паметта
-се състои главно от сиво вещество
- има важна връзка с хипоталамуса /моторизиран „контролен център“ на вегетативната нервна система/
Двустраното му унищожаване при хората води до загуба на възможността да научат нови неща и да се помнят събитие, случили се след това, или малко преди настъпването на унищожаването.