Виртуални класни стаи за децата с увреден слух

Виртуални класни стаи за децата с увреден слух

Децата с увреден слух от първи до четвърти клас могат да учат български език и литература, математика, „Човек и природа“ и други общообразователни предмети в специални виртуални стаи. Учителят на екрана ще преподава урока с превод на жестов език, отстрани на този екран седи текстът, който се чете от учителя и той бива симултантно подчертан,т.е. сменя му се цветав момента, в който се изговаря думата.

Електронният проект е италиански и е разработен за полски училища. Програмата у нас все още е частично внедрена чрез неправителствена организация.
В Средното специално училище за деца с увреден слух в София учат 496 деца. Новата програма обаче ще бъде достъпна и за връстниците им в цялата страната.
Всяко дете с нарушено зрение и увреден слух получава от вече две години безвъзмездно по един комплект учебни помагала по специалните учебни предмети от подготвителна група до XII клас.
В психичния профил на дете със слухово нарушение се отбелязват най-общо два типа особености:
• първични психични нарушения – или тези психични особености, произтичащи пряко от нарушенията в слуховия анализатор. Тук се включват:
- цялостно нарушение на познавателната дейност (или всички когнитивни процеси – възприятие, представа, внимание, мислене, интелект, реч и въображение);
- груби нарушения в перцептивно -представната сфера – възприятието е затруднено поради нарушението на слуховия анализатор, наименованието на обектите и формирането на понятия и образуването на представи се забавят.
- интелектуален дефицит –интелектът на детето със слухово нарушение може да осигурява възможност за използване на наличните познания в нова непозната среда, но наличните познания да са малко и това да затормозява развитието на интелекта като цяло.
- затруднено формиране на реч –ако слухът е тежко нарушен или е налична пълна загуба в самото начало на живота и не се проведе специално обучение, детето изобщо не проговаря и на практика става глухонямо.
- нарушения в изграждането на словесно мислене и др. – произтичат и са обвързани с всички изброени по-горе нарушения.
• вторични психични нарушения – те са следствие на първичните и включват:
- емоционални нарушения – патологична тревожност (личностова и ситуативна), траен или временен депресивитет, суицидност, нестабилна глобална самооценка, недоверчивост, отчуждение, свръхчувствителност, склонност към погрешно тълкуване на действията или думите на околните (до степен на параноидни налудности) и др.
- нарушения в адаптацията към социалната среда – затруднен и често, като последствие, избягван контакт с отхвърлящото личността социално обкръжение.
Ето защо, при урочна дейност, особено значение имат специфичните форми на работа с тези деца. При дейността в училище, от значение е:
• структурата на урока - постигане на успех/неуспех при прилагането на дадени методи, похвати, помощни средства;
• учебния материал- подходящ или не за постигане на поставената цел, обем, трудности и т.н.
• дейността на учениците- активни ли са или не по време на часа.
С оглед спецификата на общуване с децата със слухови увреждания, учителят трябва да се ръководи от точно определени правила и да използва утвърдени начини за осъществяване на превода. Съществуват правила, които е добре да се спазват:
• Жестът на учителя трябва да бъде ясен, точен и правилен. Ако жестът е неточен, несигурен и неясен няма да се разбере правилно направения превод. Особено внимание се изисква при използуването на сходни жестове за различни думи.
• При жестикулирането участвува не само дясната, но и лявата ръка, което налага упражнение за постигане гъвкавост и на двете ръце. Обикновено водеща е дясната ръка, а лявата я подпомага. При левичарите е обратно. Това не е грешка - важното е да се спазва точното очертаване на жеста.
• Жестът задължително се придружава от мимика на лицето. Тя картинно допълва жеста. Или при жестове, които изразяват радост, тъга, учудване и други подобни емоции, изразът на лицето подсилва жеста със съответното емоционално състояние. Мимиката на лицето, прибавена към жеста на ръката е равносилна на интонацията на звука
• Жестът на ръцете винаги е придружен от артикулация. Артикулирането подпомага точното възприемане на жеста, по-ясното разбиране смисъла на думите, които се превеждат. Това подпомага лишените от слух ученици да различават еднаквите жестове за различни думи като например "студено" и други подобни като ги четат по устните.
Необходимо е по време на превода фигурата на учителя, преподаващ на деца с увреден слух да е добре осветено, а самият той да внимава ръцете му да не закриват лицето му, за да не се затрудняват нечуващите да отчитат думите по устните.

Успоредно с жестикулирането, мимиката и артикулирането се използува и дактилологията (едноръчната или двуръчната азбука на нечуващите хора). Без нея е невъзможно да се осигури пълнота на превода, защото с жест не могат да се преведат имена, названия, нови непознати думи, специализирани термини от областите на науката, техниката, медицината и т.н.
Дактилологията се използва и в случаите, когато учителят не може да си спомни в момента на превода жеста на думата, тогава той я предава с първата и буква и с артикулиране или ако има време и с всичките и букви. Степента на използване на дактилологията се обуславя от сложността на материала, който се превежда, както и от състава на аудиторията. Колкото учебният материал е по-сложен и учениците са в по-високо образователно ниво, толкова е по-голямо прилагането на дактилологията за думите, които нямат жестове.
Учителят, преподаващ на деца с увреден слух трябва да познава и синонимните жестове например при думи като: "задача", "занимание", "работа", "занятие", макар че смисълът им е различен, те се изразяват с един и същ жест. Ето защо учителят трябва да работи с нюансите на жестовете, като допълва този основен жест с втори, успореден на него като с това обогатява смисъла на думата. По този начин жестовата реч се доближава до словесната, разширява се и жестовия фонд. И всичко това е предпоставка за обогатяване речника на децата лишени от слух.
Преводът задължително трябва да бъде осмислен, а не механичен. Жестовият език не позволяват да се осъществява пълен превод на всички думи в даден текст.
Учителят, преподаващ на деца с увреден слух трябва да се стреми към максимално верен превод, т.е. да превежда точно смисъла на думите, а не по своя преценка да ги заменя с други думи и техния превод. И за да го направи разбираемо за нечуващите деца учителят трябва да може да намира съответната по-проста синонимна дума.
Подобряването на жестовия превод повишава културата на жеста. Това означава жестът да се облагородява, да се търсят нови жестове за нови думи и термини.
Една от основните задачи на учителя, преподаващ на деца с увреден слух е той да се старае да издига културното равнище на слуховоувредените ученици, на които превежда и да увеличава техният езиков фонд и артикулационнтие им способности чрез прилагане на горепосочените правила, като заедно с това да обогатява техния интелект с повече нови думи, изрази и знания.
Понастоящем у нас повече глухи владеят двуръчната азбука, като дактила се знае само от завършилите през последните години специални училища за глухи деца. За правилната употреба на дактила трябва да се знае как се използуват отделните ръчни знаци. Слабото владеене на дактила, невнимателното и колебливо показване на знаците е също като драскането вместо четливото писане. Затова учителя, преподаващ на деца с увреден слух трябва да се усъвършенства и да спазва следните правила:
• Дактилира се с водещата ръка.
• По време на дактилирането ръката трябва да бъде сгъната в лакътя под прав ъгъл, да се намира на височината на гърдите и да не се движи прекалено много. Подвижни са само пръстите и ставата на китката, а самата ръка е неподвижна.
• Пръстите на ръката трябва да се намират на 15 - 20 см. под брадата, за да могат движенията на пръстите и тези на устата да бъдат в същото зрително поле.
• Пръстите трябва да бъдат обърнати към учениците - т.е. китката е обърната към тях.
• Посоката на движението на пръстите става от дясно на ляво. Тогава пръстите се движат от раменете до половината на гърдите, т.е. учениците четат текста. По този начин дактилирането помага на глухите хора да четат и от по-голямо разстояние.
Освен правилата за използването на дактила, учителя, преподаващ на деца с увреден слух трябва да познава и някои общи правила за отчитане от устните. По тази причина:
- устата да бъде винаги напълно осветена.
- главата не се върти наляво и надясно.
- говори се бавно, без прекъсване.
- внимава се за ритъма на говора. Това значи да не се разтегля думата на срички, да не се прекъсва думите, да не се повтарят.
- съчетаване кратки изречения и да не се удължават много при изговарянето на едно изречение.
Други основни правила, които трябва да се спазват са:
• Рецептивно- имитационна работа. Учителят говори, а учениците повтарят след него всяка речева единица. Например:
• упражнения за повторение на отделни звукове и звукови комбинации;
• упражнения за повторение на думи и изречения;
• използване на простите таблици за вместване. Учителят създава условия, при които учениците не биха допускали грешки в речта си.
• Традиционен разговор. Учениците се учат как да задават въпроси и как да им отговарят. Въпросите са от следните три типа: основни, алтернативни и специални. За по-добро възприемане на материала, преподаването се осъществява последователно- учениците първо се научават да задават въпроси от единия тип. На финала въпросите се задават разбъркано.
Може да се обобщи: както е известно, липсата на слух ограничава в голяма степен информацията за околния свят. Тя оказва неблагоприятно влияние върху развитието на редица психични процеси, както и върху осъществяването на пълноценни социални контакти. Ето защо, освен използването на типични жестове и прилагането на дактила е необходимо да се обърне внимание на емоционалното състояние на учащите. Също така, добре е да се прилагат различни съвременни техники –например трябва да се подчертае, че когато учебното съдържание се подава чрез екрана, децата запомнят повече, играят повече и осмислят повече, от колкото когато се преподава по конвенционалния начин.