Какво е късно проговаряне

Какво е късно проговаряне

„Късно говорещо“ е малко дете (между 18-30 месеца), което има добро разбиране на езика, обикновено развива умения за игра, двигателни умения, мисловни умения и социални умения, но има ограничен говорим речник за възрастта си. Трудностите, които късно проговарящите деца имат, са конкретно с говоримия или експресивен език . Тази група деца може да бъде много озадачаваща, защото имат всички градивни елементи за говорим език, но въпреки това не говорят или говорят много малко.

Изследователите все още не са съгласни с обяснение за това конкретно забавяне. Те обаче са установили, че късноговорещите са по-склонни да имат фамилна анамнеза за ранно забавяне на езика, да са момчета и да са родени с по-малко от 85% от оптималното тегло при раждане или на по-малко от 37 гестационна седмица. Установено е също, че приблизително 13% от двегодишните проговарят до късно.

Важни езикови етапи

Следните насоки могат да ви помогнат да определите дали речникът на вашето дете е подходящ за възрастта му. Ако детето ви все още не е достигнало тези етапи, то трябва да бъде прегледано от логопед/ерготерапевт:

• 18-месечните деца трябва да използват най-малко 20 думи, включително различни видове думи, като съществителни („бебе“, „бисквитка“), глаголи („яж“, „отивай“), предлози („нагоре“, „надолу“), прилагателни („горещо“, „сънливо“) и социални думи („здравей“, „чао“).
• 24-месечните деца трябва да използват поне 100 думи и да комбинират 2 думи заедно. Тези комбинации от думи трябва да бъдат генерирани от детето, а не да бъдат комбинации, които са „запаметени части“ от езика, като „благодаря“, „чао, чао“, „всичко е изчезнало“ или „Какво е това?“. Примери за истински комбинации от думи биха били „разхождам кучето“, „ям бисквитка“ или „мръсни ръце“.

Децата, които говорят късно, наваксват ли пропуснатото сами?

Тъй като тази група деца напредва толкова добре в други области на развитие, родителите и учителите може да предполагат, че ще наваксат сами. Наистина, много късно говорещи наистина го „израстват“, но много не го правят. Може да бъде трудно да се предвиди кои деца няма да настигнат връстниците си. Въпреки това е идентифициран списък от рискови фактори, които предполагат, че е по-вероятно детето да има продължителни езикови затруднения. Те включват:

• Кротко е като бебе; малко бърбори на бебешки
• анамнеза за ушни инфекции
• ограничен брой съгласни звукове (напр. п, б, м, т, д, н, к, г и т.н.)
• не свързва преструващи се идеи и действия заедно, докато играе
• не имитира (копира) думи
• използва предимно съществителни (имена на хора, места, неща) и малко глаголи (думи за действие)
• трудност при игра с връстници (социални умения)
• фамилна анамнеза за забавяне на комуникацията, учене или академични трудности
• леко забавяне на разбирането (разбирането) за неговата или нейната възраст
• използва малко жестове за комуникация

Ако малкото дете има ограничен речников запас за възрастта си и някой от горните рискови фактори, препоръчително е да се консултирате с логопед/ерготерапевт. Децата, които показват последните три рискови фактора по-горе (фамилна анамнеза, проблеми с разбирането или малко жестове), са изложени на най-голям риск от продължаващо забавяне на езика. Вместо да възприемат подхода „да изчакаме и да видим“, се препоръчва да получите помощ за малки деца, които закъсняват да проговорят, възможно най-рано.

Какво трябва да направите, ако детето ви проговаря късно?

Ако смятате, че детето ви може да говори късно, никога не е твърде рано да потърсите помощ. Колкото по-рано се започне да се помага на децата, толкова по-добри са техните резултати.