Специфични обучителни трудности

Специфични обучителни трудности

Повечето нарушения в детската възраст се проявяват още в първите  две години от детското развитие – разстройства от аутистичния спектър, нарушения, свързани с моториката или интелектуалния дефицит. Но това не е така при специфичните обучителни трудности. Те в повечето случаи остават скрити или непроявени, докато детето не започне училище.

Броят на децата със специални образователни потребности в образователната система надхвърля 18 000. За съжаление, тенденцията в бъдеще е това число да расте с 1000 на година.

Обучителните трудности не се „лекуват“. Те определят начина на учене, справяне с работата, както и комуникацията в социална среда. Не е изключено при един човек да се проявят повече от една от тях.

Кои са видовете специфични обучителни трудности?

•     Дислексия на развитието – нарушение в четенето и писането.
•     Диспраксия – разстройство в координацията.
•     Дискалкулия – засяга математическите способности.
•     Нарушена преработка на слуховата информация.
•     Разстройства при вниманието и концентрацията – хиперактивност с/без дефицит на вниманието.

Горепосочените нарушения нямат пряка връзка с интелекта. Дори е възможно при деца с подобен тип разстройства да се наблюдават по-високи интелектуални възможности.

По данни от DSM 5 от различни страни по света, между 5 и 15 % от децата в училищна възраст развиват симптоми, свързани с обучителни трудности.

Какви могат да бъдат причините за специфичните обучителни трудности?

    Фамилна обремененост – деца в семейства, където вече някой от роднините или братята и сестрите имат подобни трудности, са по-склонни да развият и те в бъдеще такива. Рискът при тях е от 4 до 8 пъти по-голям при трудности, свързани с четенето, и от 5 до 10 пъти – при трудности, свързани с математиката.

    Преждевременно раждане, много ниско тегло при раждане – съвместно изследване на Здравния и Образователния факултети на Университета във Флорида, САЩ, проверява хипотеза, свързана с ниското тегло на бебето при раждане и развитието на някакъв тип трудност на детето впоследствие. Според изследователите, децата с по-ниско тегло при раждането е по-вероятно да бъдат диагностицирани с някакво нарушение до завършването на четвърти клас. Прогнозите растат пропорционално от детска градина до четвърти клас, тъй като основната честота на идентифицираните обучителните трудности нараства с възрастта на децата.

    Употребата на никотин, алкохол и/или наркотици по време на бременността от майката.

    Тежък дефицит в храненето или излагане на олово в ранна детска възраст при детето.

Работата с деца с обучителни трудности е комплексна и на много нива. Освен развитие и разширение на незасегнатите области е необходимо да се работи конкретно върху дадената трудност с цел отработване или намиране на модел за справяне.

 Децата с хиперактивност са по-склонни да развият симптоми на депресия в зряла възраст. Стабилен маркер за това е изразената раздразнителност, агресивно и опозиционно поведение в детска възраст. Ранната интервенция отчита добри резултати в промяна на качеството на живот в зряла възраст. Една от работещите терапии се оказва позитивната психотерапия, която освен върху повишаване на самооценката, се концентрира върху развитие на усвоените умения, тяхното надграждане, като същевременно обръща внимание и на дефицитите.

Дортмундският скрининг тест за оценка на детското развитие DESK 3-6 R успява да регистрира интернализирани и екстернализирани поведенчески прояви още при 5-6-годишни деца. Те могат да се интерпретират като маркер за проявяване на депресивни симптоми или прояви на изразена раздразнителност и нисък праг на търпимост при дразнения при деца в предучилищна възраст. Друг инструмент, който може да помогне в оценката на поведенчески прояви е DAF, който е предназначен за деца и юноши (10-18-годишна възраст) и оценява проактивната и реактивната агресия.

Ранната диагностика е от изключително значение за установяването на евентуални бъдещи затруднения в училищна възраст. Превенцията е важна от гледна точка на изготвянето на правилен и подходящ подход и програма, съобразена с индивидуалните нужди на детето. По този начин детето има възможност да отработи навреме трудностите си и/или да изгради работещ механизъм за справяне в средата.