Ерготерапията в помощ на децата със специални потребности

Ерготерапията в помощ на децата със специални потребности

Ерготерапията е важна част от рехабилитацията на деца с увреждания. Ерготерапевтите работят с деца с изоставане в развитието, с увреждания, в неравностойно положение и риск, както и с техните семейства и обгрижващи. Основното терапевтично средство са дейностите, които в детска възраст са свързани със самообслужване, игри и училищни дейности.

Ерготерапевтите ползват два основни модела- ЛОД /личност, околна среда, дейност/ и Канадският модел за дейностно развитие.

Моделът ЛОД се използва за анализиране на проблемите на детето при извършване на неговите ежедневни дейности. Детето е предствено от неговите умения, навици и интереси. Околната среда е физическа и социална. Дейността се състои от съвкупност от задачи и действия, изисквания за притежаване на определени умения,извършва се в определено време, място, организация. Въз основа наа тази информация се провежда анализ на транзакциите /взаимодействия/ личност-дейност, дейност-среда и личност-среда.

В ерготерапията развитието на детето е важно като предпоставка за развитието на дейностите. За да може едно дете успешно да се развива, е необходимо овладяването на двигателни, когнитивни, говорни и психични умения. Те са необходими за участие в дейности от ежедневието и са естествен начин за придобиването на умения за самостоятелен живот и благополучие.

Развитие на двигатените умения
Двигателните умения /моторика/ обуславят способностите на детето да се премества, придвижва, сменя позицията си и използва ръцете си за различни дейности. В основата на движенията е двигателния контрол, управляван от нервната и опорно- двигателната система. Той включва постурален контрол до развиване на баланс във всички пози. Моториката се дели на две групи:
-глобална /груба/ моторикадвижения на тялото и крайниците
-фина моторика- движения на малките мускули на ръката и пръстите

Двигателно планиране
Това е най- сложният аспект на движението, който е свързан с вниманието, проприоцепцията, сетивността и вестибуларния апарат. От него зависи планирането на мозъка към кои мускули и в каква последовтелност да изпрати информация за извършване на движение. Значението на двигателното планиране се изразява в заучаването на нови действия и дейности, които стават автоматични и не се налага да мислим как да ги извършваме.
 
Нарушения на двигателното планиране
Диспрксията е част от сензорно-интегративните дисфункции. Децата с диспраксия не могат да планират своите действия. Най- чести индикатори са:
-детето не знае как да играе
-избягва групови дейности и игри
-не може да разрешава проблеми
-не изледва средата
-неорганизирани действия

Необходимо е детето да се изледва от специалист-ерготерапевт и/или сензорен терапевт дали не е нарушена неговата сензорно- интегративна функция. Ако има нарушения-то тогава се нарича сензорно- интегративна дисфункция.
Сетивата, чрез които постъпва сензорната информация са:зрение,слух, обоняние,вкус, вестибуларен апарат, перцепция и проприоцепция.

Децата със сензорно-интегративна дисфункция могат да изпитват затруднения във всички сфери на ежедневието, особено децата с нарушения в няколко сензорни системи. Необходимо е специфично изследване за идентифициране на дисфункциите, както и използване на специфични терапевтични подходи за интервенция.

Процесът на сензорна итгерация започва още от раждането и нарушения могат да се наблюдават в най- ранна възраст. Някои промени в поведението на детето, както и специфично изоставане,може да са показател за сензорно-интегративна дисфункция.