Welcome to Деца с Дислексия   Click to listen highlighted text! Welcome to Деца с Дислексия Powered By GSpeech

Деца със специфични образователни потребности и дислексия


Добре дошли в сайта за деца с дислексия. Целта на приложението е да подпомага и подкрепя деца със специфични образователни трудности. Тук ще намерите методики за обучение, логически и дидактически игри както и много други полезни материали и техники свързани със специфичните образователни потребности.

Език:

Вход

Facebook активност

Кой е тук

В момента има 177  гости и няма потребители и в сайта

Анкета

Трябва ли държавата да се намеси при липсата на опитни педагози при деца със СОП?

Да, задължително е! - 80%
Да, но на всяка цена, - 16.7%
Не е работа на държавата. - 0%
Няма нужда, държавата прави достатъчно. - 0%

Total votes: 30
The voting for this poll has ended on: Юни 15, 2014
Деца със специални образователни потребности и тяхната учебна среда

 

За добрата организация на учебната среда на деца със специални образователни потребности е необходимо, училищният колектив на първо време да създаде някакво партньорство със семействата на тези деца. В създаването на партньорства се включва:

 

- Философията на родителите като партньори;
- Разбиране на индивидуалните нужди на семействата;
- Общуване със семействата;
- Умение за комуникация (у учителя) – активно слушане на родителите; задаване на въпроси; разсъждаване и изясняване; перифразиране;
- Стратегии за ефективна комуникация – провеждане на дискусии, даване на информация, изпращане на бележки, въвеждане на тетрадки за родители, табла за съобщения;
- Препоръки за използване на таблото за съобщения;
- Подкрепа за семействата
- Връзка с обществото;
- Акцент върху: самообслужването; социалните умения; самостоятелността и участието в групови дейности; обяснения за разстройството на детето; изслушване на семейството; помагане на семействата да събират важни документи; насърчаване на семействата да посещават класната стая;
- Основна информация за семействата в класната стая (дават се съвети на родителите от какво да се интересуват, какво да питат, и към учителите – как да помагат на семействата)
- Срещи с родителите се организират по различни поводи. Необходима е подготовка на учителите за среща и техните оценки;
- Посещения по домовете (учителят придобива представа за културата на семейството, вида на общуване, специалните умения на членовете на семейството, техните интереси и таланти) – дадени са ценни съвети;
- Група за родителска взаимопомощ (възможност за споделяне на информация, да дават и да получават емоционална подкрепа и да работят като екип при разглеждане на общите проблеми (Рипли)). Родителските групи биха могли да разпределят информацията, да създадът център за семейството, да канят лектори, да говорят по определени теми или да организират временни грижи и помощ за гледане на деца, когато родителите са заети, като същевременно дават възможност за социални дейности на членовете на групата.

 


Мнението на семействата трябва да се включи във вземането на решения по отношение на:

 

- преглед, оценка и идентификационни дейности за детето;
- определяне на силните страни на детето, както и на областите, в които то има нужда от помощ при ученето;
- определяне на специфични основни цели и подцели за всяка учебна година;
- определяне на помощта, която детето ще получава, както и помощта, която семейството би желало да получава;
- решенията, които се вземат в резултат от оценяването на развитието на детето в края на учебната година.
Важна тенденция е създаването на задружен екип от учители, родители, логопеди, физиотарапевти, психолози, психиатри, социални работници и специалисти по храненето. Съставът на екипите варира в зависимост от потребностите на детето и неговото състояние.
Оценката за развитието на учениците включва следните етапи:

 

- наблюдение
- оценяване
- инструмент за събиране на информация – провеждане на интервю с родителите. Правят се контролни списъци за наличието и проявата на отделни поведения
- използване на резултатите от оценяването

 

Подходяща е примерната схема за проследяване развитието на детето от две до шест години по Програма „Стъпка по стъпка”, дадено за всяка година по направления:

 

- социални и емоционални умения;
- умения за игра и участие в група;
- физически умения с големи и малки мускули;
- умения за самообслужване;
- комуникативни умения;
- познавателни умения.

 

С. Игнелзи предлага и разработване на индивидуален образователен план (ИОП).

 

Съдържание на ИОП:

 

1. Информация за самоличност;
2. Актуално равнище на развитие;
3. Главни цели и подцели;
4. Помощ, свързана с целите;
5. Приспособяване и преобразуване на класната стая (занималня);
6. Определяне на адекватното място в програмата;
7. Документиране на напредъка и оценяване ефективността на програмата.

По въпроса за организацията в училищата проф.Дороти Сиск споделя следното:
„Начинът, по който си представям това да стане (училищна организация, при която всяко дете да има възможност да изяви своите способности), е да използваме една концепция в обучението, при която преподавателят решава какво да преподава и подлага на проверка всяко дете, за да види какви умения и знания притежава вече в тази област. След като получи резултатите от проверката, преподавателят подготвя уроците. После отново подлага децата на проверка, за да види тяхната способност да приемат информация. Въз основа на резултатите на тази втора проверка той пак подготвя уроци. По този начин може да работим и с дете, което възприема бавно, и с дете, което наричаме надарено.
Голяма част от стратегията в обучението за надарени е по-скоро обновяване на старите методи на образование с нови, като футуризма и социодрамата. Смятам, че те могат да се прилагат при всички деца, а това съвпада с начина, по който аз виждам новата стратегия в образованието, а тя е да приемем, че всички деца са в известна степен надарени”.
И още:
„Друг начин за съставяне на учебна програма е да се постави емоционална цел т.е. цел, която развива чувствата. Тогава ние ще бъдем заинтересовани да помогнем на детето да освободи чувствата си чрез творческа изява. Това може да се постигне чрез развитие на естетическо преживяване и особено чрез различие в подхода – като например слушане, четене, тълкуване, оценяване. Последните две нива ние приемаме като висши нива на мислене – има се придвид тълкуването и оценяването.
Познавателната цел е преди всичко насочена към подобряване на перцептивните умения т.е. да се накарат децата да наблюдават, да слушат и тълкуват, да експериментират и оценяват. Тук ударението се поставя върху ученето на нови идеи и концепции и да се осъзнават взаимните връзки чрез интелекта и творчеството. Двете взаимно си влияят и въздействат познавателно и емоционално – фактическа информация и преживяна информация. При такъв подход учителят в час става помощник на децата. Вместо да разглеждаме учениците като един съд, който трябва да се напълни с факти, учителят помага на ума да обработва информация. Да я обработва, а не да я получава напълно готова.

 

Съща така времето в училище трябва да се възприема гъвкаво и да се проявява толерантност към онова, което сега се възприема като изгубено и рисковано. Например, ако даден ученик трябва да изпълни писмено задание и ако не съумее да го завърши в определения за това период от време, вместо да се счита това време за изгубено, би могло писмената работа да се завърши в следващия час.
Трябва да се набляга и на плавността – как една тема взаимодейства с друга, да се виждат взаимните връзки между математикато и другите естествени науки или между езикознание и обществени науки, или как взаимодейства музиката с другите изкуства. Винаги съществува възможност за освобождаване на чувства, за изпълнение за удоволствие. Често проблемът е в рамките на твърде реалистични стандарти. В някои случаи материалът за много умните деца може да бъде мното лек, друг път – твърде труден. Учителяг трябва да обработи материала възможно най-добре, за да може той най-добре да отговори на индивидуалните изисквания на всяко дете.
Атмосферата, в която се работи с деца, трябва да бъде атмосфера на загриженост и желание да се опознаят, да се разкрият техните интереси, техните силни и слаби страни. Трябва да се надяваме, че детето ще развие в себе си самодисциплина, а не учителят да е този, който дисциплинира детето – „внимавам, защото желая да внимавам, уча, защото желая да уча, творя, защото желая да творя”.

Copyright © 2017 Деца с дислексия  Rights Reserved.
Click to listen highlighted text! Powered By GSpeech